Йосиф Серчанин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йосиф
Ιωσήφ
православен духовник
Роден
Починал
след 1860 г.
Паметна плоча над западния вход на катедралния храм „Свети Атанасий“ във Варна с името на Йосиф Серчанин: „Старият храм на Свети Атанасий, който в миналото не разрушиха бомбите на Арес, опожарен на 15 февруари 1836 година от Спасителя, беше възобновен из основи прекрасно, както се вижда, и също достойно и за Варна, за да се гордее с делата на гражданите, местни и чуждоземни християни, обичащи красивото и благочестивото и делото на ръководящата ги църква на уважавания и знаменит архиерей Йосиф Серски. Всички, които ще се молите тук, споменавайте Бога, да бъде милостив към греховете им. 29 август 1838 г.“

Йосиф (на гръцки: Ιωσήφ) е православен духовник, имброски (1825 – 1835) и варненски митрополит (1835 – 1846) на Вселенската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в някое от селата в околностите на южномакедонския град Сяр,[2][3] затова носи прякора Серчанин (на гръцки Σερραίος, Сереос) или Серски. По произход е българин.[4][5] Служи като велик протосингел на Патриаршията.[2] През октомври 1825 година, след смъртта на Никифор Имброски, е избран за митрополит на Имброската епархия и остава на поста до февруари[6] или до август 1835 година,[2] когато е избран за варненски митрополит.[6] Негов подпис има в евангелие в храма „Света Марина“ в село Схинуди на острова. В катедрата по църковна история на Богословския факултет на Атинския университет са запазени негови писма до Вартоломей Кутлумушки.[2]

За разлика от предходника си Филотей, Йосиф става известен със строгостта и точността на църква администрация, както и със своята богата образователна дейност. По негова инициатива в града в 1840 – 1841 година е създадено гръцко училище, а в 1844 – 1845 гръцко взамоучително училище с пръв учител Константинос от Янина.[7][8][9]

Във Варна Йосиф покровителства и българската просвета и допускал употребата на български език в богослужението.[4] При управлението му в епархията започват да се строят църкви. Йосиф възстановява изгорялата варненска катедрала „Свети Атанасий“ в 1838 г. и подкрепя изграждането на „Свети Николай“ в Балчик в 1845 г.[5]

Учителят Райчо Блъсков описва в автобиографията си митрополит Йосиф, с когото се познава. Бащата на владиката бил около 100-годишен и знаел единствено български, а митрополит Йосиф също говорил македонски български диалект. Той бил винаги засмян, разпитвал селяните за поминъка им, за свещеника, за църквата им. Бил образован, много умен и сладкодумно говорил на български.[10]

Във Варна Йосиф остава до 1846 година,[11] когато е заточен на Света гора, заради пробългарската си дейност.[12][3]

Умира след 1860 година.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Θεοδωρίδης, Κώστας. Ιωσήφ: Ένας Σερραίος Μητροπολίτης στην Ίμβρο και τη Βάρνα. // Σερραϊκά Ανάλεκτα Τόμος Πρώτος. 1992. σ. 115 – 121.
  2. а б в г Καράς, Μελίτων. Η νήσος Ίμβρος: Συμβολή εις την εκκλησιαστικήν ιστορίαν της. Θεσσαλονίκη, Πατριαρχικόν Ίδρυμα Πατερικών Μελετών, 1987. σ. 172.
  3. а б Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия). София, , ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 301.
  4. а б Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 62.
  5. а б Нейчев, Велин. Църквите в Балчик. // Balchik.com. Посетен на 2016-8-16.
  6. а б в Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 68.
  7. Φούκας, Βασίλης Α., Ιωάννης Α. Σκούρτης. Η ελληνική εκπαίδευση στη Βάρνα και ο ρόλος του τοπικού Φιλεκπαιδευτικού Συλλόγου (1872). // Πρακτικά του ΛΒ΄ Πανελλήνιου Ιστορικού Συνεδρίου. 2012. σ. 211.
  8. Καζαμίας, Γεώργιος Α. Οι Ελληνες της Βουλγαριας: Ένα ιστορικό τμήμα του περιφερειακού ελληνισμού. Θεσσαλονίκη, Ιδρυμα Μελετων Χερσονησου του Αιμου, 1999. ISBN 9607387333, 9789607387332. σ. 263.
  9. Βάρνας μητρόπολη. // Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 16 август 2016.
  10. 13. Кой е вестителят на Святия дух за възраждането на България. // Библиотека – Беинса Дуно. Посетен на 16 август 2016.
  11. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. // Θρακικά 8. 1937. σ. 129.
  12. История на Варненската епархия. // Варненска и Великопреславска епархия. Посетен на 16 август 2016.
Никифор имброски митрополит
(октомври 1825 – февруари 1835)
Неофит
Калиник варненски митрополит
(февруари 1835 – 1946)
Аверкий
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция