Йосиф Слипий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йосиф Слипий
Йосиф Сліпий
украински източнокатолически епископ
Cardinal Josyp Slipyj.jpg
Роден
Починал
Погребан Украйна

Религия Католическа църква
Образование Папски григориански университет
Лвовски университет
Йосиф Слипий в Общомедия

Йосиф Слипий (на украински: Йосиф Сліпий; на руски: Йосиф Слипый или Слепо́й) е източнокатолически духовник от Украйна, титулярен серски архиепископ и коадютор на Лвовската архиепархия с право на наследяване от 25 ноември 1939 до 1 ноември 1944 година, архиепископ на Лвов и глава на Украинската гръкокатолическа църква от 1 ноември 1944 до 23 декември 1963 година, върховен архиепископ лвовски от 1963 до смъртта си в изгнание в 1984 година, кардинал-свещеник от 22 февруари 1965 година с титлата на църквата „Свети Атанасий“ от 25 февруари 1965 година.[1] Епископ Йосиф лежи в съветски лагери в Сибир от 1945 до 1953 и от 1958 до 1963 година, когато е освободен и принуден да емигрира.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ректорът на Лвовската гръкокатолическа богословска академия Йосиф Слипий с преподаватели и студенти в академията, 1936 година

Роден е на 17 февруари 1892 година в голямо семейство в украинското село Заздрост (на украински Заздрист), тогава в Кралство Галиция и Лодомерия на Австро-Унгария.[2][3] Баща му е Иван Коберницки-Слипий, а майка му - Анастасия Дичковска. Според традицията семейството носи прозвището Слипий, тоест Слепи от предшественик, който през 1709 година е бил ослепен от руснаците, защото се е сражавал при Полтава срещу цар Петър I на страната на хетман Иван Мазепа и шведския крал Карл XII. Предците на Йосиф Слипий търгували на пазара в Бучачи.[4]

Йосиф Слипий в 1898 - 1901 година учи в основното училище на родното си село. От втори клас изучава полски и немски език. През 1911 година завършва с отличие Тернополската украинска гимназия. Митрополит Андрей Шептицки, при едно от посещенията си в Тернополска област, забелязва високия 2 m Слипий, който пее в църковния хор на гимназията с мощен класив бас, и го взима под своя опека.[5]

В 1911 година Йосиф Слипий влиза в гръкокатолическата Лвовската духовна семинария. Митрополит Андрей, виждайки таланта на Йосиф, го изпраща да учи в колежа Канизианум в Инсбрук, Австрия, който завършва в 1917 година.[6]

След завръщането му в Русия, на 30 септември 1917 година в Унивската лавра на Украинската гръкокатолическа църква митрополит Андрей го ръкополага за свещеник. В 1918 година в Инсбрук Йосиф Слипий защитава докторската си теза „Концепцията за вечния живот на Свети Евангелист Йоан“ (на немски: Die Auffassung des ewigen Lebens nach dem heiligen Evangelisten Johannes). В 1921 година се хабилитира с труда „Учение за Светата Троица на византийския патриарх Фотий“ (Die Trinitatslehre des byzantinischen Patriarchen Photios).[7]

След Инсбрук Йосиф Слипий се връща в Рим, където от 1920 до 1922 година учи в Папския източен институт и в Папския Григориански университет.[8]

От 1922 година е професор по догматика в семинарията в Лвов, който след Първата световна война вече е в новосъздадената Втора полска република. От 1926 година е ректор на учебното заведение. Организаторът на Богословското научно дружество и от 1926 година негов постоянен глава, автор е на статута му и събира в него редица учени. В 1923 година Йосиф Слипий основава и редактира тримесечника „Богословие“. На 14 април 1929 става ректор на новооснованата Лвовска богословска академия, чието тържествено откриване се състои на 6 октомври 1929 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Josyf Cardinal Slipyj †. // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 11 април 2019. (на английски)
  2. Choma, Ivan. Josyf Slipyj. La Casa di Matriona. 2001. ISBN 9788887240245. с. 19. (на италиански)
  3. Annuario pontificio. Tipografia Poliglotta Vaticana, 1954. с. 270. (на италиански)
  4. Тернопільщина. Історія міст і сіл: у 3 т.. // . Т. T. 3 : М — Ш. Тернопіль, ТзОВ «Терно-граф», 2014. ISBN 978-966-457-246-7. с. 608. (на украински)
  5. Хом'як, Орися. Сліпий бачив церкву вільною. // Високий замок. 23–25 січень 2015. с. 7. (на украински)
  6. Хома, І. Йосиф Сліпий: Отець та ісповідник Української мученицької церкви. Рим, Вид-во Салезіян. — Т-ва Святої Софії, 1992.
  7. Mykhaleyko, Andriy. Per aspera ad astra: der Einheitsgedanke im theologischen und pastoralen Werk von Josyf Slipyj (1892-1984), eine historische Untersuchung. Würzburg, Augustinus bei Echter, 2009. ISBN 9783429041786. с. 136.
  8. Choma, Ivan. Josyf Slipyj. Milano, La Casa di Matriona, 2001. ISBN 9788887240245. с. 28. (на италиански)
Фредиано Джанини серски архиепископ
(25 ноември 1939 – 1 ноември 1944)
Умберто Малкиоди
? лвовски коадютор
(25 ноември 1939 – 1 ноември 1944)
?
Андрей Шептицки лвовски архиепископ
(1 ноември 1944 – 23 декември 1963)
лвовски върховен архиепископ
(23 декември 1963 – 7 септември 1984)
Мирослав Любачивски
Габриел Акасиус Куса кардинал-свещеник на „Свети Атанасий
(25 февруари 1965 – 7 септември 1984)
Лучиан Мурешан
     Портал „Украйна“         Портал „Украйна          Портал „Католицизъм“         Портал „Католицизъм          Портал „Македония“         Портал „Македония