Йоханес Ройхлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоханес Ройхлин
германски философ

Роден
Починал
30 юни 1522 г. (67 г.)
Философия
Регион Западна философия
Научна дейност
Област Хебраистика, право
Йоханес Ройхлин в Общомедия
Йоханес Ройхлин (1516)

Йоханес Ройхлин (на немски: Johannes Reuchlin, Johann Reichlin, Kapnion, Capnio, * 29 януари 1455 в Пфорцхайм, † 30 юни 1522 в Щутгарт) е немски философ, хуманист, юрист и дипломат. Той е първият значим немски хебраист, който като неевреин изучава еврейския език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на управителя на манастир Георг Ройхлин и съпругата му Елиса Ерина Ек. Сестра му Елизабет Ройтер, род. Ройхлин, е баба на Филип Меланхтон.

През 1470 г. на 15 години започва да следва първо граматика, философия и реторика в университета към Фрайбург.

През 1473 г. е възпитател на един от синовете на маркграфа на Баден, Фридрих фон Баден, и с него отива да следва в Париж. През 1474 г. той се записва да следва в университета в Базел и завършва през 1477 г. следването си на свободни изкуства с magister artium. В Базел той пише латинския си речник Vocabularius breviloquus, първото му произведение.

През 1479 г. той започва да следва право в университета на Орлеан. През 1480/1481 г. отива да следва в университета на Поатие. На 14 юни 1481 г. получава там диплома за имперско (римско) право.

От февруари до април 1482 г. той придружава вюртембергския граф Еберхард I до Рим. Жени се за богата жена и през 1484/1485 г. получава докторска титла по римско право (legum doctor) на университета в Тюбинген.

По време на посещението си при император Фридрих III в Линц заради важна задача на графа, той получава от императора наследствената титла на благородник и почетната служба дворцов пфалцски граф. В Линц той учи еврейски език от Яакоб бен Йехиел Лоанс, домашният лекар на Фридрих III.

През 1502 г. Ройхлин става съдия във Вюртемберг.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Sämtliche Werke. Kritische Ausgabe mit Kommentar in 17 Bänden. Hrsg. von Widu-Wolfgang Ehlers, Hans-Gert Roloff, Peter Schäfer. Frommann-Holzboog, Stuttgart-Bad Cannstatt 1996 ff., ISBN 978-3-7728-1770-0.
  • Briefwechsel. 4 Bände. Hrsg. von der Heidelberger Akademie der Wissenschaften in Verbindung mit der Stadt Pforzheim, Frommann-Holzboog, Stuttgart-Bad Cannstatt 1999 ff., ISBN 978-3-7728-1982-7.
  • Wolfgang von Abel, Reimund Leicht: Verzeichnis der Hebraica in der Bibliothek Johannes Reuchlins. Thorbecke, Ostfildern 2005, ISBN 3-7995-5979-5.
  • Markus Rafael Ackermann: Der Jurist Johannes Reuchlin (1455–1522). Berlin 1999, ISBN 3-428-09793-9.
  • Max Brod: Johannes Reuchlin und sein Kampf. Eine historische Monographie. Fourier, Wiesbaden 1965, ISBN 3-925037-40-3.
  • Matthias Dall’Asta, Gerald Dörner (Hrsg.): Johannes Reuchlins Bibliothek gestern und heute. Schätze einer Büchersammlung der Renaissance. Katalog der Ausstellung im Stadtmuseum Pforzheim. Forschungsstelle Reuchlin der Akademie Heidelberg, Heidelberg 2007, ISBN 978-3-89735-505-7.
  • Gerald Dörner: Reuchlin, Johannes. In: Deutscher Humanismus 1480–1520. Verfasserlexikon. Hrsg. von Franz Josef Worstbrock. Band 2, Lieferung 2 (Mu–Rh). Walter de Gruyter, Berlin 2011, ISBN 978-3-11-026598-9, Sp. 579–633.
  • Karl Konrad Finke: Dr. iur. civ. Johannes Reuchlin (1455–1522). Jurist, Diplomat und Humanist. In: Schwäbische Heimat. Bd. 56 (2005), S. 299–309.
  • Karl Konrad Finke: Johannes Reuchlin (1455 bis 1522) als Jurist und Diplomat. In: Die Professoren der Tübinger Juristenfakultät (1477–1535) (= Tübinger Professorenkatalog. Bd. 1,2). Bearbeitet von Karl Konrad Finke. Jan Thorbecke, Ostfildern 2011, ISBN 978-3-7995-5452-7, S. 263–292.
  • Ludwig Geiger: Reuchlin, Johannes. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 28, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 785–799.
  • Daniela Hacke, Bernd Roeck (Hrsg.): Die Welt im Augenspiegel, Johannes Reuchlin und seine Zeit. Thorbecke, Stuttgart 2002, ISBN 3-7995-5978-7.
  • Arno Herzig, Julius H. Schoeps (Hrsg.): Reuchlin und die Juden. Konstanz 1992, ISBN 978-3-7995-6029-0.
  • Sönke Lorenz: Johannes Reuchlin und die Universität Tübingen. In: Zeitschrift für württembergische Landesgeschichte. Bd. 68 (2009), S. 139–155.
  • David H. Price: Johannes Reuchlin and the Campaign to Destroy Jewish Books. Oxford University Press, New York 2011, ISBN 978-0-19-539421-4.
  • Heike Schmoll: Zu seiner Zeit ein Wunderzeichen. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung. 11. Oktober 2011, S. 8.
  • Hans-Rüdiger Schwab: Johannes Reuchlin. Deutschlands erster Humanist. Dtv, München 1998, ISBN 3-423-12609-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]