Йоханес Ройхлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоханес Ройхлин
германски философ

Роден
Починал
30 юни 1522 г. (67 г.)
Философия
Регион Западна философия
Научна дейност
Област Хебраистика, право
Йоханес Ройхлин в Общомедия
Йоханес Ройхлин (1516)

Йоханес Ройхлин (на немски: Johannes Reuchlin, Johann Reichlin, Kapnion, Capnio, * 29 януари 1455 в Пфорцхайм, † 30 юни 1522 в Щутгарт) е немски философ, хуманист, юрист и дипломат. Той е първият значим немски хебраист, който като неевреин изучава еврейския език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на управителя на манастир Георг Ройхлин и съпругата му Елиса Ерина Ек. Сестра му Елизабет Ройтер, род. Ройхлин, е баба на Филип Меланхтон.

През 1470 г. на 15 години започва да следва първо граматика, философия и реторика в университета към Фрайбург.

През 1473 г. е възпитател на един от синовете на маркграфа на Баден, Фридрих фон Баден, и с него отива да следва в Париж. През 1474 г. той се записва да следва в университета в Базел и завършва през 1477 г. следването си на свободни изкуства с magister artium. В Базел той пише латинския си речник Vocabularius breviloquus, първото му произведение.

През 1479 г. той започва да следва право в университета на Орлеан. През 1480/1481 г. отива да следва в университета на Поатие. На 14 юни 1481 г. получава там диплома за имперско (римско) право.

От февруари до април 1482 г. той придружава вюртембергския граф Еберхард I до Рим. Жени се за богата жена и през 1484/1485 г. получава докторска титла по римско право (legum doctor) на университета в Тюбинген.

По време на посещението си при император Фридрих III в Линц заради важна задача на графа, той получава от императора наследствената титла на благородник и почетната служба дворцов пфалцски граф. В Линц той учи еврейски език от Яакоб бен Йехиел Лоанс, домашният лекар на Фридрих III.

През 1502 г. Ройхлин става съдия във Вюртемберг.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Sämtliche Werke. Kritische Ausgabe mit Kommentar in 17 Bänden. Hrsg. von Widu-Wolfgang Ehlers, Hans-Gert Roloff, Peter Schäfer. Frommann-Holzboog, Stuttgart-Bad Cannstatt 1996 ff., ISBN 978-3-7728-1770-0.
  • Briefwechsel. 4 Bände. Hrsg. von der Heidelberger Akademie der Wissenschaften in Verbindung mit der Stadt Pforzheim, Frommann-Holzboog, Stuttgart-Bad Cannstatt 1999 ff., ISBN 978-3-7728-1982-7.
  • Wolfgang von Abel, Reimund Leicht: Verzeichnis der Hebraica in der Bibliothek Johannes Reuchlins. Thorbecke, Ostfildern 2005, ISBN 3-7995-5979-5.
  • Markus Rafael Ackermann: Der Jurist Johannes Reuchlin (1455–1522). Berlin 1999, ISBN 3-428-09793-9.
  • Max Brod: Johannes Reuchlin und sein Kampf. Eine historische Monographie. Fourier, Wiesbaden 1965, ISBN 3-925037-40-3.
  • Matthias Dall’Asta, Gerald Dörner (Hrsg.): Johannes Reuchlins Bibliothek gestern und heute. Schätze einer Büchersammlung der Renaissance. Katalog der Ausstellung im Stadtmuseum Pforzheim. Forschungsstelle Reuchlin der Akademie Heidelberg, Heidelberg 2007, ISBN 978-3-89735-505-7.
  • Gerald Dörner: Reuchlin, Johannes. In: Deutscher Humanismus 1480–1520. Verfasserlexikon. Hrsg. von Franz Josef Worstbrock. Band 2, Lieferung 2 (Mu–Rh). Walter de Gruyter, Berlin 2011, ISBN 978-3-11-026598-9, Sp. 579–633.
  • Karl Konrad Finke: Dr. iur. civ. Johannes Reuchlin (1455–1522). Jurist, Diplomat und Humanist. In: Schwäbische Heimat. Bd. 56 (2005), S. 299–309.
  • Karl Konrad Finke: Johannes Reuchlin (1455 bis 1522) als Jurist und Diplomat. In: Die Professoren der Tübinger Juristenfakultät (1477–1535) (= Tübinger Professorenkatalog. Bd. 1,2). Bearbeitet von Karl Konrad Finke. Jan Thorbecke, Ostfildern 2011, ISBN 978-3-7995-5452-7, S. 263–292.
  • Ludwig Geiger: Reuchlin, Johannes. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 28, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 785–799.
  • Daniela Hacke, Bernd Roeck (Hrsg.): Die Welt im Augenspiegel, Johannes Reuchlin und seine Zeit. Thorbecke, Stuttgart 2002, ISBN 3-7995-5978-7.
  • Arno Herzig, Julius H. Schoeps (Hrsg.): Reuchlin und die Juden. Konstanz 1992, ISBN 978-3-7995-6029-0.
  • Sönke Lorenz: Johannes Reuchlin und die Universität Tübingen. In: Zeitschrift für württembergische Landesgeschichte. Bd. 68 (2009), S. 139–155.
  • David H. Price: Johannes Reuchlin and the Campaign to Destroy Jewish Books. Oxford University Press, New York 2011, ISBN 978-0-19-539421-4.
  • Heike Schmoll: Zu seiner Zeit ein Wunderzeichen. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung. 11. Oktober 2011, S. 8.
  • Hans-Rüdiger Schwab: Johannes Reuchlin. Deutschlands erster Humanist. Dtv, München 1998, ISBN 3-423-12609-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]