Йоханес Фриснер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоханес Фриснер
Генерал-полковник
Bundesarchiv Bild 146-1984-018-27A, Johannes Friessner.jpg
Информация
Служба 1911 - 1918; 1919 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войсково поделение пехотни войски
Командвания Група армии „Север“
Група армии „Юг“
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал
26 юни 1971 г. (79 г.) 26 юни 1971 (79 г.)
,
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Друга работа консултант в Бундесвера
Портал  Портална икона   Втора световна война

Йоханес Фриснер (на немски: Johannes Frießner) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | редактиране на кода]

Йоханес Фриснер е роден на 22 март 1892 г. в Кемниц, провинция Саксония, Германска империя. През 1911 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война и след края ѝ се присъединява към Райхсвера.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

На 1 март 1938 г. е началник-щаб по инспекция на военната школа, а от 1 септември 1939 г. инспектор на резервната армия по бойната подготовка.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война, на 14 септември 1940 г. е издигнат в чин генерал-майор и дислокиран на германско-съветския фронт, където взема участие във Френската кампания.

Германо-съветски фронт (1941)[редактиране | редактиране на кода]

На 1 май 1942 г. му е поверено командването на 102-ра пехотна дивизия, между 19 януари и 11 декември 1943 г. на 23-ти армейски корпус, а на 1 февруари 1944 г. на група „Спонхаймер“. На 23 юли 1944 г. е издигнат в чин генерал-полковник, между 25 юли и 23 септември ръководи командването на група армии „Южна Украйна“, а до края на декември 1944 г. му е поверено командването на група армии „Юг“.

Снет е от командване след провала при задържането на четиримесечната съветска офанзива на втори украински фронт, ръководена тогава от руския маршал Родион Малиновски. Без други командни постове и повишения, до края на войната живее като пенсионер в градчето Бад-Райхенхал, Бавария до смъртта си на 26 юни 1971 г.[1]

Следвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 50-те активно консултира преустрояването на германската армия (Бундесвера) и дори е председател на „Комитета на германските войници“ (на немски: Verbund Deutsche Soldaten). През 1956 г. написва ѝ първата си книга „Предадени битки“ (на немски: Verratene Schlachten), мемоари върху командването си на група армии „Южна Украйна“.

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • (фр.) Fellgiebel, Walther-Peer и др. PDie Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939—1945. Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3790902845.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Walther-Peer Fellgiebel (2000), Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939—1945. Podzun-Pallas.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]