Йохан Бернули

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Бернули.

Йохан Бернули
Johann Bernoulli
швейцарски математик

Роден
Починал
1 януари 1748 г. (80 г.)
Базел, Швейцария
ПогребанБазел, Швейцария

РелигияКалвинизъм
НационалностFlag of Switzerland.svg Швейцария
Учил вБазелски университет
Научна дейност
ОбластМатематика
Работил вБазелски университет
Видни студентиГийом Франсоа де Лопитал
Леонард Ойлер
Семейство
Братя/сестриЯкоб Бернули
ДецаНиколас II Бернули
Даниел Бернули
Йохан II Бернули
ПодписJean Bernoulli signature.png
Йохан Бернули в Общомедия

Йохан Бернули (на немски: Johann Bernoulli, още срещан като Jean, John) е швейцарски математик, член на математическата династия Бернули, по-млад брат на Якоб Бернули.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 юли 1667 година в Базел, Швейцария. Като млад Йохан смята да се занимава с медицина и дори защитава докторат, но запознаването му с трудовете на Готфрид Лайбниц го подтикват да стане математик. През целия си живот поддържа активна научна кореспонденция с Лайбниц, като много от резултатите му идват вследствие на обмяната на идеи с него, често в ожесточено съперничество с брат си Якоб.

През 1695 г. става професор по математика в Университета в Гронинген (Холандия), а след смъртта на брат му през 1705 заема мястото му в Базелския университет. По-късно пътешества и се установява в Париж. Там преподава математика, като един от учениците му е Гийом Франсоа де Лопитал. Негови ученици са още Леонард Ойлер и тримата му сина: Николас II, Даниел, Йохан II. И тримата впоследствие стават професори по математика, но най-изявен от тях бил Даниел.

Умира на 1 януари 1748 година в Базел на 80-годишна възраст.

Приноси[редактиране | редактиране на кода]

До най-значимите си резултати Йохан Бернули достига в областите диференциално и интегрално смятане, вариационно смятане, геометрия и механика.

През 1742 г. той публикува курса си по интегрално смятане. Развива теорията на показателните функции и въвежда правилото за решаване на неопределености от тип , което, макар и открито от него през 1694 г., е познато повече като „правило на Лопитал“ или „правило на Бернули-Лопитал“. Истината за авторството излиза наяве едва през 1920 г., когато е открит ръкописът на Бернули „Лекции по диференциално смятане“ („Lectiones de calculo differentialium“) – първото систематично изложение по математически анализ.

Йохан е считан за баща на вариационното смятане с трудовете си върху въведената от него през 1696 г. брахистохрона, изохрона и геодезична линия. Открива геометрични свойства на последната, които прилага в диференциалните уравнения. Новата област е и повод за някои от най-разгорещените спорове между двамата братя Бернули.

Резултатите на Йохан Бернули в геометрията са свързани най-много с изследвания на равнинни криви и пресмятане на квадратурите им. През 1715 г. дава за първи път определение за пространствени координати.

Йохан има приноси и в областта на механиката: с изследвания върху теорията на удара, върху движение на тела в съпротивителна среда, теория за живата сила, принципа за виртуалната скорост и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Выдающиеся математики“, А. И. Бородин, А. С. Бугай, „Радянська школа“, Киев, 1987
  • „Математически енциклопедичен речник“, В. Гелерт, Х. Кестнер, З. Нойбер, ДИ Наука и изкуство, София, 1983
  • „Математически термини“, Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]