Йохан Гадолин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан Гадолин
Johan Gadolin

Роден
Починал

Образование Университет в Упсала
Научна дейност
Област химия, физика
Образование Кралска академия в Турку
Университет в Упсала
Работил в Кралска академия в Турку
Известен с откриване на итрия
Йохан Гадолин в Общомедия

Йохан Гадолин (на фински: Johan Gadolin) е финландски химик, физик и минералог. Той открива първото съединение, съдържащо редкоземен елемент – итрий, за който по-късно е установено, че е отделен химичен елемент. Освен това, той се счита за основоположник на финландската химия, бидейки вторият ръководител на катедрата по химия към Кралската академия в Турку.

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Гадолин е роден в Обо (днес Турку) в Швеция (днес Финландия).[1] Той е син на Якоб Гадолин, професор по физика и теология в университета в Обо.[2] Йохан започва да учи математика в университета на баща си на 15-годишна възраст. По-късно се насочва към изучаването на химия.[2]

През 1779 г. Гадолин заминава да учи в университета в Упсала. През 1781 г. публикува дисертация си Dissertatio chemica de analysi ferri под менторството на Торберн Бергман.[3][4][5] Бергман основава важна изследователска школа, в която много от студентите му, включително Гадолин, Йохан Готлиб Ган и Карл Карл Вилхелм Шееле, стават близки приятели.[6][7]

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Гадолин владее латински, финландски, руски, немски, английски и френски освен родния си шведски език.[4] Той е кандидат за ръководител на катедрата по химия към университета в Упсала през 1784 г., но Йохан Афзелиус е избран вместо него. През 1786 г. тръгва на „химично турне“ из Европа, посещавайки университети и рудници на различни места. Работи с Лоренц Крел, редактор на списанието Chemische Annalen в Германия, и с Адер Крофорд и Ричард Кирван в Ирландия.[8] През 1790 г. е избран за член на Кралската шведска академия на науките.

Гадолин става професор по химия в университета в Турку през 1797 г.[9] Той остава на тази длъжност до пенсионирането си през 1822 г.[2] Той е един от първите химици, провеждал лабораторни упражнения със студентите си. Той дори позволява на студентите си да използват личната му лаборатория.[10]

В хода на кариерата си, Гадолин прави множество приноси в различни области на науката. Макар никога да не е посещавал Франция,[4] той става поддръжник на теорията на горенето на Антоан Лавоазие.[2] Трудът на Гадолин Inledning till Chemien (1798) е първата книга в Скандинавските страни, която поставя под въпрос флогистона и дискутира ролята на кислорода при горенето.[10]

Гадолин изучава връзката на топлината с химичните промени, в частност, способността на различни вещества да абсорбират топлина (специфичен топлинен капацитет) и абсорбцията на топлина по време на промяна на състоянието (латентна топлина).[11] Тази термохимична работа изисква изключително точни измервания.[12] Той доказва, че топлината на леда е същата като топлината на снега.[4]

Гадолин става известен с описанието си на първия редкоземен елемент – итрий. През 1792 г. той получава образец на черен и тежък минерал, който е намерен в кариера до шведското село Итербю от Карл Аксел Арениус.[13] С внимателни експерименти, Гадолин определя, че близо 38% от образеца представляват неизвестно съединение – оксид, който по-късно е наречен итрия.[13][14] Итриевият оксид е първото познато съединение на редкоземен метал – по това време то не се счита за отделен химичен елемент. Изследванията му по въпроса са публикувани през 1794 г.[15] Минералът, който Гадолин проучва, е наречен гадолинит през 1800 г.[16] Елементът гадолиний е наречен в чест на Гадолин.[17]

Доклади за химическите изследвания на Гадолин започват да се появяват в Германия. През 1825 г. той публикува Systema fossilium analysibus chemicis examinatorum secundum partium constitutivarum rationes ordinatorium – система за минерална класификация, основана на химични принципи. Едно от по-късните изследвания на Гадолин засяга химичния анализ на алпака в периода 1810 – 1827 г.[18]

Гадолин е посветен в рицарство,[19] а също така е носител на орден Свети Владимир и орден Света Ана.[9]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Йохан Гадолин се жени на 35-годишна възраст за Хедвиг Тихлеман, от която има девет деца. След смъртта на жена му, на 59-годишна възраст той се жени повторно за Еба Паландер.[9] Пенсионира се през 1822 г., на 62 години.[9] Умира в Мюнямяки на 15 август 1852 г.[2][4]

Големият пожар в Турку през 1827 г. започва в хлебопекарна и в крайна сметка разрушава по-голямата част от града. Лабораторията и колекцията от минерали на Гадолин, намиращи се близо до катедралата, са унищожени.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Weeks, Mary Elvira. The discovery of the elements: XVI. The rare earth elements. // Journal of Chemical Education 9 (10). 1932. DOI:10.1021/ed009p1751. с. 1751 – 1773.
  2. а б в г д Kopperl, Sheldon J.. Complete dictionary of scientific biography. Gadolin, Johan. Detroit, Michigan, Charles Scribner's Sons, 2008. ISBN 0684313200. Посетен на 31 март 2015.
  3. Gadolin, Johan, Bergman, Torbern. Dissertatio chemica de analysi ferri, quam, venia ampliss. facult. philos., praeside Torb. Bergman [...] publice ventilandam sistit Johannes Gadolin, aboa-fenno. In auditorio gustaviano majori d. 9 jun. anno 1781. Uppsala, Edman, 1781.
  4. а б в г д е Marshall, James L. и др. Rediscovery of the Elements: Yttrium and Johan Gadolin. // The Hexagon. 2008. с. 8 – 11. Посетен на 31 март 2015.
  5. Sella, Andrea. Gadolin's Condenser. // Chemistry World 6 (10). 2009. с. 81 – 81.
  6. SCHEELE (Charles William). // Pantologia A new cabinet cyclopaedia, comprehending a complete series of essays, treatises, and systems, alphabetically arranged; with a general dictionary of arts, sciences, and words. London, J. Walker, 1819. ISBN 1179565665. Посетен на 31 March 2015.
  7. Authier, Andre. Early Days of X-ray Crystallography. Oxford, Oxford University Press, 2013. ISBN 978-0-19-965984-5. с. 309. Посетен на 31 March 2015.
  8. Alho, Olli. Finland: A Cultural Encyclopedia. Finnish Academy of Science & Letters, 1997. ISBN 978-9517178853. Посетен на 1 април 2015.
  9. а б в г Dean, P B и др. Sir Johan Gadolin of Turku: the grandfather of gadolinium.. // Academic Radiology 3 (Suppl 2). август 1996. DOI:10.1016/S1076-6332(96)80523-X. с. S165–9.
  10. а б Enghag, Per. Encyclopedia of the elements: technical data, history, processing, applications. 1st reprint.. Weinheim, Wiley-VCH, 2004. ISBN 978-3527306664. с. 437.
  11. Burns, William E.. Science in the Enlightenment: An Encyclopedia. Santa Barbara, ABC-CLIO, 2003. ISBN 978-1576078860. с. 122 – 123. Посетен на 1 април 2015.
  12. Heilbron, J. L.. AbeBooks Elements of Early Modern Physics. Berkeley, University of California Press, 1982. ISBN 9780520045552. с. 79. Посетен на 31 март 2015.
  13. а б Pyykkö, Pekka and Orama, Olli. What did Johan Gadolin actually do?. // Episodes from the History of the Rare Earth Elements. Dordrecht, Kluwer, 1996. с. 1 – 12.
  14. Moeller, Therald. The Chemistry of the Lanthanides. Pergamon, 2013. с. 39 – 44. Посетен на 10 март 2015.
  15. Gadolin, Johan. Undersökning af en svart tung Stenart ifrån Ytterby Stenbrott i Roslagen. // Kongl. Vetenskaps Academiens Nya Handlingar 15. 1794. с. 137 – 155.
  16. Forsyth, Maria, Hinton, Bruce. Rare Earth-Based Corrosion Inhibitors. Woodhead Publishing, 2014. ISBN 9780857093479. с. 4. Посетен на 31 март 2015.
  17. Gadolinium. // Посетен на 31 март 2015.
  18. Gadolin, Johanne. Observationes de Cupro Albo Chinensium, Pe-tong, vel Pack-tong. // Nova acta Regiae Societatis Scientiarum Upsaliensis 9. 1827. с. 137-. Посетен на 31 март 2015.
  19. Johan Gadolin (1760 – 1852). // Посетен на 1 април 2015.