Йохан Гадолин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йохан Гадолин
Johan Gadolin
Роден
Починал
15 август 1852 г. (92 г.)
Учил вУпсалски университет
Научна дейност
Областхимия, физика
Работил вКралска академия в Турку
Известен соткриване на итрия
Йохан Гадолин в Общомедия

Йохан Гадолин (на фински: Johan Gadolin) е финландски химик, физик и минералог. Той открива първото съединение, съдържащо редкоземен елемент – итрий, за който по-късно е установено, че е отделен химичен елемент. Освен това, той се счита за основоположник на финландската химия, бидейки вторият ръководител на катедрата по химия към Кралската академия в Турку.

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Гадолин е роден в Обо (днес Турку) в Швеция (днес Финландия).[1] Той е син на Якоб Гадолин, професор по физика и теология в университета в Обо.[2] Йохан започва да учи математика в университета на баща си на 15-годишна възраст. По-късно се насочва към изучаването на химия.[2]

През 1779 г. Гадолин заминава да учи в университета в Упсала. През 1781 г. публикува дисертация си Dissertatio chemica de analysi ferri под менторството на Торберн Бергман.[3][4][5] Бергман основава важна изследователска школа, в която много от студентите му, включително Гадолин, Йохан Готлиб Ган и Карл Карл Вилхелм Шееле, стават близки приятели.[6][7]

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Гадолин владее латински, финландски, руски, немски, английски и френски освен родния си шведски език.[4] Той е кандидат за ръководител на катедрата по химия към университета в Упсала през 1784 г., но Йохан Афзелиус е избран вместо него. През 1786 г. тръгва на „химично турне“ из Европа, посещавайки университети и рудници на различни места. Работи с Лоренц Крел, редактор на списанието Chemische Annalen в Германия, и с Адер Крофорд и Ричард Кирван в Ирландия.[8] През 1790 г. е избран за член на Кралската шведска академия на науките.

Гадолин става професор по химия в университета в Турку през 1797 г.[9] Той остава на тази длъжност до пенсионирането си през 1822 г.[2] Той е един от първите химици, провеждал лабораторни упражнения със студентите си. Той дори позволява на студентите си да използват личната му лаборатория.[10]

В хода на кариерата си, Гадолин прави множество приноси в различни области на науката. Макар никога да не е посещавал Франция,[4] той става поддръжник на теорията на горенето на Антоан Лавоазие.[2] Трудът на Гадолин Inledning till Chemien (1798) е първата книга в Скандинавските страни, която поставя под въпрос флогистона и дискутира ролята на кислорода при горенето.[10]

Гадолин изучава връзката на топлината с химичните промени, в частност, способността на различни вещества да абсорбират топлина (специфичен топлинен капацитет) и абсорбцията на топлина по време на промяна на състоянието (латентна топлина).[11] Тази термохимична работа изисква изключително точни измервания.[12] Той доказва, че топлината на леда е същата като топлината на снега.[4]

Гадолин става известен с описанието си на първия редкоземен елемент – итрий. През 1792 г. той получава образец на черен и тежък минерал, който е намерен в кариера до шведското село Итербю от Карл Аксел Арениус.[13] С внимателни експерименти, Гадолин определя, че близо 38% от образеца представляват неизвестно съединение – оксид, който по-късно е наречен итрия.[13][14] Итриевият оксид е първото познато съединение на редкоземен метал – по това време то не се счита за отделен химичен елемент. Изследванията му по въпроса са публикувани през 1794 г.[15] Минералът, който Гадолин проучва, е наречен гадолинит през 1800 г.[16] Елементът гадолиний е наречен в чест на Гадолин.[17]

Доклади за химическите изследвания на Гадолин започват да се появяват в Германия. През 1825 г. той публикува Systema fossilium analysibus chemicis examinatorum secundum partium constitutivarum rationes ordinatorium – система за минерална класификация, основана на химични принципи. Едно от по-късните изследвания на Гадолин засяга химичния анализ на алпака в периода 1810 – 1827 г.[18]

Гадолин е посветен в рицарство,[19] а също така е носител на орден Свети Владимир и орден Света Ана.[9]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Йохан Гадолин се жени на 35-годишна възраст за Хедвиг Тихлеман, от която има девет деца. След смъртта на жена му, на 59-годишна възраст той се жени повторно за Еба Паландер.[9] Пенсионира се през 1822 г., на 62 години.[9] Умира в Мюнямяки на 15 август 1852 г.[2][4]

Големият пожар в Турку през 1827 г. започва в хлебопекарна и в крайна сметка разрушава по-голямата част от града. Лабораторията и колекцията от минерали на Гадолин, намиращи се близо до катедралата, са унищожени.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Weeks, Mary Elvira. The discovery of the elements: XVI. The rare earth elements // Journal of Chemical Education 9 (10). 1932. DOI:10.1021/ed009p1751. с. 1751 – 1773.
  2. ↑ а б в г д Kopperl, Sheldon J. Complete dictionary of scientific biography. Gadolin, Johan. Detroit, Michigan, Charles Scribner's Sons, 2008. ISBN 0684313200. Посетен на 31 март 2015.
  3. ↑ Gadolin, Johan, Bergman, Torbern. Dissertatio chemica de analysi ferri, quam, venia ampliss. facult. philos., praeside Torb. Bergman [...] publice ventilandam sistit Johannes Gadolin, aboa-fenno. In auditorio gustaviano majori d. 9 jun. anno 1781. Uppsala, Edman, 1781.
  4. ↑ а б в г д е Marshall, James L. и др. Rediscovery of the Elements: Yttrium and Johan Gadolin // The Hexagon. 2008. с. 8 – 11. Архивиран от оригинала на 2 април 2015. Посетен на 31 март 2015.
  5. ↑ Sella, Andrea. Gadolin's Condenser // Chemistry World 6 (10). 2009. с. 81 – 81.
  6. ↑ SCHEELE (Charles William) // Pantologia A new cabinet cyclopaedia, comprehending a complete series of essays, treatises, and systems, alphabetically arranged; with a general dictionary of arts, sciences, and words. London, J. Walker, 1819. ISBN 1179565665. Посетен на 31 March 2015.
  7. ↑ Authier, Andre. Early Days of X-ray Crystallography. Oxford, Oxford University Press, 2013. ISBN 978-0-19-965984-5. с. 309. Посетен на 31 March 2015.
  8. ↑ Alho, Olli. Finland: A Cultural Encyclopedia. Finnish Academy of Science & Letters, 1997. ISBN 978-9517178853. Посетен на 1 април 2015.
  9. ↑ а б в г Dean, P B и др. Sir Johan Gadolin of Turku: the grandfather of gadolinium. // Academic Radiology 3 (Suppl 2). август 1996. DOI:10.1016/S1076-6332(96)80523-X. с. S165–9.
  10. ↑ а б Enghag, Per. Encyclopedia of the elements: technical data, history, processing, applications. 1st reprint. Weinheim, Wiley-VCH, 2004. ISBN 978-3527306664. с. 437.
  11. ↑ Burns, William E. Science in the Enlightenment: An Encyclopedia. Santa Barbara, ABC-CLIO, 2003. ISBN 978-1576078860. с. 122 – 123. Посетен на 1 април 2015.
  12. ↑ Heilbron, J. L. AbeBooks Elements of Early Modern Physics. Berkeley, University of California Press, 1982. ISBN 9780520045552. с. 79. Посетен на 31 март 2015.
  13. ↑ а б Pyykkö, Pekka and Orama, Olli. What did Johan Gadolin actually do? // Episodes from the History of the Rare Earth Elements. Dordrecht, Kluwer, 1996. с. 1 – 12.
  14. ↑ Moeller, Therald. The Chemistry of the Lanthanides. Pergamon, 2013. с. 39 – 44. Посетен на 10 март 2015.
  15. ↑ Gadolin, Johan. Undersökning af en svart tung Stenart ifrån Ytterby Stenbrott i Roslagen // Kongl. Vetenskaps Academiens Nya Handlingar 15. 1794. с. 137 – 155.
  16. ↑ Forsyth, Maria, Hinton, Bruce. Rare Earth-Based Corrosion Inhibitors. Woodhead Publishing, 2014. ISBN 9780857093479. с. 4. Посетен на 31 март 2015.
  17. ↑ Gadolinium // Посетен на 31 март 2015.
  18. ↑ Gadolin, Johanne. Observationes de Cupro Albo Chinensium, Pe-tong, vel Pack-tong // Nova acta Regiae Societatis Scientiarum Upsaliensis 9. 1827. с. 137-. Посетен на 31 март 2015.
  19. ↑ Johan Gadolin (1760 – 1852) // Посетен на 1 април 2015.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йохан_Гадолин&oldid=11562213“.