Йохан Парицида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан Парицида
херцог на Швабия
John Parricida.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Пиза, Италия
Пълно име Йохан Швабски
Други титли херцог в Австрия и Щирия
Семейство
Династия Хабсбурги
Баща Рудолф II от Швабия
Майка Агнес
Йохан Парицида в Общомедия
Убийството на крал Алберт I (Österreichische Chronik von den 95 Herrschaften, края на 14 век)
Horror-silhouette-of-man-with-knife.jpg

Йохан Швабски, наричан Парицида (на немски: Johann von Schwaben, Parricida, лат. за убийец на баща или роднински убиец, * 1290, † вероятно на 13 декември 1313 в Пиза) от род Хабсбурги е 12901308 г. херцог на Швабия, херцог в Австрия и Щирия и племенник и убиец на Албрехт I Хабсбургски (от 1298 г. римско-немски крал на Германия).

Той е единствен син на австрийския херцог Рудолф II от Швабия (* юли 1271, † 10 май 1290 в Прага) и на бохемската кралска дъщеря Агнес (1269–1296), дъщеря на Отокар II (крал на Бохемия). По баща е внук на римско-немския крал Рудолф I.

Роден е малко преди и след смъртта на баща му. От 1291 г. той жиевее вероятно с майка си в хабсбургска Швейцария, вероятно най-често в Бруг на Аар. През 1281 г. негов опекун е фрайхер Конрад фон Дегенфелд. След смъртта на майка му на 17 май 1296 г. Йохан иска от 1306 г. от чичо си, крал Албрехт I, да му даде неговото бащино и майчино наследство, което Албрехт I управлява като негов опекун.

Понеже Албрехт отказва да му даде наследството и му се подиграва като го нарича затова hertzog anlant – херцог без страна – Йохан заговорничи заедно с горносаксонските рицари Рудолф фон Варт († 1309), Рудолф от Балм, Валтер фон Ешенбах и Конрад фон Тегерфелд против краля и убива своя чичо на 1 май 1308 г. при Виндиш на река Ройс, днес в Швейцария. Албрехт бил на път за замъка си при жена си, атентаторите го изчаквали, неговият племенник Йохан отива на кон при него и му разцепва черепа близо до неговия замък. Йохан и другите заговорници бягат. Следващата година, през септември 1309 г., новият крал Хайнрих VII Люксембургски ги осъжда в Шпайер и конфискува тяхната собственост.

Йохан изчезва след 1308 г., понеже отива в Италия и там през 1312 или 1313 г. умира като монах в Пиза. Разказва се, че през годината на смъртта си в Пиза той моли Хайнрих VII за милост и прошка.

Литературни обработки[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих Шилер взема случилото се в своята драма за Вилхелм Тел от 1804 г.

Исторически романи[редактиране | редактиране на кода]

  • C. F. Mandien: Die Kaisermörder. Historisch-romantisches Gemälde aus dem Anfange des 14. Jahrhunderts. – Quedlinburg: Basse, 1826
  • Heinrich August Müller: Johann von Schwaben, oder die Ermordung des Kaisers Albrecht. Historisch-romantisches Gemälde aus dem dreizehnten und vierzehnten Jahrhundert. – Quedlinburg und Leipzig: Basse, 1829
  • Thomas Bornhauser: Herzog Johann oder Königsmord und Blutrache. – St. Gallen: Kälin, 1844

Исторически драми[редактиране | редактиране на кода]

  • August Gottlieb Meißner: Johann von Schwaben. Ein Schauspiel. – Leipzig 1780
  • Wilhelm Ferdinand Zernecke: Johann von Schwaben. Trauerspiel in fünf Akten. – Berlin 1830
  • Rudolf Neumeister: Johann von Schwaben. Trauerspiel in 5 Akten. – Leipzig 1841
  • Moritz Blanckarts: Johann von Schwaben. Historisches Schauspiel in 5 Aufzügen. – Dresden: Meinhold, 1863
  • Julius Grosse: Johann von Schwaben. Trauerspiel in fünf Aufzügen. – Leipzig: Weber 1870

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Heide Dienst, Johann Parricida, Herzog von Österreich und Steier (* 1290). In: Lexikon des Mittelalters, Band 5 – 1991
  • Sigrid-Maria Größing, Mord im Hause Habsburg. Heyne, München 2003, ISBN 3453867270.
  • Bruno Meier, Ein Königshaus aus der Schweiz. Die Habsburger, der Aargau und die Eidgenossenschaft im Mittelalter. Baden 2008, ISBN 3-03919-069-5.
  • Franz von Krones, Johann Parricida. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 415–417.
  • Constantin von Wurzbach, Johann von Schwaben, auch Parricida. Nr. 115. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 278–280.