Йохан Филип фон Шьонборн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан Филип фон Шьонборн
Йохан Филип фон Шьонборн
Йохан Филип фон Шьонборн, 1658
Гербът на род фон Шьонборн

Йохан Филип фон Шьонборн (на немски: Johann Philipp von Schönborn; * 6 август 1605 в замък Ешбах в Лаубузешбах, днес във Вайлмюнстер; † 12 февруари 1673 във Вюрцбург) от благородническата фамилия Шьонборн е курфюрст и архиепископ на Майнц (от 1647), княжески епископ на Вюрцбург (от 1642) и епископ на Вормс (от 1663) и един от идеолозите на Вестфалския мирен договор от 1648 г.

Той е големият син на фрайхер Георг фон Шьонборн (1574 – 1613), амтман в Курфюрство Майнц, и съпругата му фрайин Мария Барбара фон дер Лайен (1582 – 1631).[1] Потомък е на Хайнрих фон Шьонборн († пр. 1284) и Гизела фон Тифенбах († сл. 1286). Брат му фрайхер Филип Ервайн фон Шьонборн (1607 – 1668) е баща на Лотар Франц фон Шьонборн (1655 – 1729), княжески епископ на Бамберг (1693 – 1729), курфюрст и архиепископ на Майнц (1695 – 1729).

Йохан Филип фон Шьонборн учи във Вайлбург, Майнц (Йезуитския колег), Орлеан и в Сиена също право. Той става 1621 г. катедрален Domicellarius/Domherr във Вюрцбург, 1625 г. в Майнц. Ръкоположен е на 12 май 1626 г. в Майнц. През 1629 г. става член на катедралния капител във Вюрцбург. 1631 г. той бяга от нахлуващите шведи в Кьолн.

На 8 септември 1642 г. той става императорски офицер на кавалерията.[2] През 1642 г. Йохан Филип е номиниран за княжески епископ на Вюрцбург и участва в мирните преговори през Тридесетгодишната война (Вестфалски мирен договор). На 8 септември 1645 г. той е помазан за вай-епископ на Майнц от Хайнрих Волтер фон Щреверсдорф. Опитният като офицер във войната Йохан Филип фон Шьонборн започва да окрепява замъка и град Вюрцбург.[3]

На 19 ноември 1647 г. метрополитският капител на Майнц го избира за архиепископ.[4] Палиумът получава от папата едва на 13 септември 1649 г. Политиката на курфюрста първо е ориентирана към императора, но от 1655 г. се доближава до Франция. През 1658 г. той забавя избора на Леополд I за император, след като също Луи XIV, „Слънчевият крал“, посяга към короната.

През 1662 г. Йохан Филип фон Шьонборн основава библиотеката „Мартинус“ в Майнц. През 1642 г. архиепископът нарежда истинското изгонване на евреите от Вюрцбург. Това решение важи до 1803 г.[5]

По времето на Йохан Филип фон Шьонборн град Майнц е построен като крепост. Йохан Филип фон Шьонборн умира на 12 февруари 1673 г. във Вюрцбург, прочут като Германския Саломон, Баща на Отечеството и Мирен княз. Той е погребан във Вюрцбург, сърцето му обаче е пренесено в Майнц, където е погребано в катедралата на Майнц. Тамошният му гробен паметник го нарича един истински велик (einen wahrhaft Großen).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Schönborn family, genealogy.euweb.cz
  2. Dieter Schäfer: Geschichte Würzburgs: Von den Anfängen bis zur Gegenwart. Beck, München 2003, S. 96.
  3. Wilhelm Engel in: Willy Schmitt-Lieb, Wilhelm Engel: Würzburg im Bild. Mit einem Geleitwort von Oberbürgermeister Franz Stadelmayer. Wisli-Mappe, Würzburg 1956, S. 13 f.
  4. Mainz, die kurfürstliche Residenzstadt (1648 – 1792), in: Ludwig Falck, Anton Philipp Brück: Geschichte der Stadt Mainz, Band 6.
  5. Zeittafel: Geschichte der Juden in Würzburg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]