Йохан Фридрих фон Хоенлое-Йоринген
| Йохан Фридрих | |
| граф на Хоенлое-Нойенщайн-Йоринген | |
| Управление | 1702 – 1765 |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | 1764 г.
Йоринген |
| Семейство | |
| Баща | Йохан Фридрих I фон Хоенлое-(Нойенщайн)-Йоринген |
| Майка | Луиза Амьона фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург |
| Брак | Доротея София фон Хесен-Дармщат |
| Потомци | Лудвиг Вилхелм Фридрих Шарлота Луиза Фридерика Каролина София Вилхелмина Елеонора Леополдина Антоанета Елеонора Христиана София Фридерика Лудвиг Фридрих Карл I |
| Йохан Фридрих в Общомедия | |
Йохан Фридрих II фон Хоенлое-Йоринген (на немски: Johann Friedrich II zu Hohenlohe-Oehringen; * 22 юли 1683 в Йоринген; † 24 август 1765 в Йоринген) е граф на Хоенлое-Нойенщайн-Йоринген (1702 – 1765). На 7 януари 1764 г. той е издигнат на княз.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е най-малкият син на граф Йохан Фридрих I фон Хоенлое-(Нойенщайн)-Йоринген (1617 – 1702) и съпругата херцогиня Луиза Амьона фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург (1642 – 1685), дъщеря на херцог Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург (1581 – 1658) и втората му съпруга принцеса Елеонора фон Анхалт-Цербст (1608 – 1681).[1] По баща е внук е на граф Крафт VII фон Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм (1582 – 1641) и пфалцграфиня София фон Пфалц-Цвайбрюкен-Биркенфелд (1593 – 1676). Братята му са Фридрих Крафт фон Хоенлое-Йоринген (1667 – 1709), Йохан Ернст фон Хоенлое-Йоринген (1670 – 1702) и Карл Лудвиг фон Хоенлое-Вайкерсхайм (1674 – 1756).
През 1677 г. резиденция става град Йоринген в Баден-Вюртемберг. През 1698 г. фамилията Хоенлое наследява линията Хоенлое-Нойенщайн. През 1702 г. Йохан Фридрих II управлява заедно с брат си Карл Лудвиг. През 1708 г. наследството е разделено на Хоенлое-Нойенщайн-Йоринген и Хоенлое-Вайкерсхайм (само една генерация 1708 – 1756 при граф Карл Лудвиг).
Йохан Фридрих II разширява двореца в Йоринген през 1714/1715 г.[2]
Йохан Фридрих II се жени на 13 февруари 1710 г. в Дармщат за ландграфиня Доротея София фон Хесен-Дармщат (* 14 януари 1689 в Гисен; † 7 юни 1723 в Йоринген), най-възрастната дъщеря на ландграф Ернст Лудвиг фон Хесен-Дармщат (1667 – 1739) и първата му съпруга Доротея Шарлота (1661 – 1705), дъщеря на маркграф Албрехт II фон Бранденбург-Ансбах.[3] Тя е по-голяма сестра на ландграф Лудвиг VIII фон Хесен-Дармщат (1691 -1768).
На 7 януари 1764 г. той е издигнат на княз от император Франц I. След смъртта му през 1765 г. той е наследен от син му Лудвиг Фридрих Карл I (1723 – 1805). След 40 години през 1805 г. линията Хоенлое-Нойенщайн-Йоринген се прекратява. Графството Хоенлое-Нойенщайн-Йоринген е наследено от Фридрих Лудвиг фон Хоенлое-Ингелфинген (1746 – 1818), син на Хайнрих Август фон Хоенлое-Ингелфинген-Йоринген.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Йохан Фридрих II и Доротея София фон Хесен-Дармщат имат децата:[4]
- син (*/† 1711)
- Лудвиг Вилхелм Фридрих (1712 – 1785)
- Шарлота Луиза Фридерика (1713 – 1785)
- Каролина София (1715 – 1770), омъжена на 21 януари 1749 в Хилдбургхаузен за княз Карл Август фон Хоенлое-Кирхберг (1707 – 1767)
- Вилхелмина Елеонора (1717 – 1794), омъжена на 26 септември 1743 в Йоринген за княз Хайнрих Август фон Хоенлое-Ингелфинген-Йоринген (1715 – 1796)
- Леополдина Антоанета (1718 – 1779), монахиня в Херфорд
- Елеонора Христиана (1720 – 1746), омъжена на 19 юли 1743 в Рюденхаузен за граф Йохан Фридрих фон Кастел-Рюденхаузен (1675 – 1749)
- София Фридерика Максимилиана (1721 – 1781)
- Лудвиг Фридрих Карл I (1723 – 1805), княз на Хоенлое-Нойенщайн-Йоринген, женен на 28 януари 1749 в Хилдбургхаузен за принцеса Амалия фон Саксония-Хилдбургхаузен (1732 – 1799), дъщеря на херцог Ернст Фридрих II фон Саксония-Хилдбургхаузен
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Beschreibung des Oberamts Oehringen, H. Lindemann, Stuttgart, 1865, S. 111 (Digitalisat)
- Wilhelm Mattes: Öhringer Heimatbuch. Hohenlohe'sche Buchhandlung Rau, Öhringen 1929 (1987, ISBN 3-87351-010-3).
- Constantin von Wurzbach: Hohenlohe, altes Herrengeschlecht in Franken. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 200 f.
- Karl Schumm: Hohenlohe, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
- Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri: Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert, Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-412-22201-7.
- Gerhard Taddey, „Wie die Hohenloher Grafen wurden“, in: Beiträge zur Landeskunde. Regelmäßige Beilage zum Staatsanzeiger für Baden-Württemberg. Nr. 5 (1976), S. 1−9.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hohenlohe 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Reinhard Teske: Kulturlandschaft Hohenlohe. Betrachtungen zur Bildenden Kunst. In: Otto Bauschert: Hohenlohe. Kohlhammer, Stuttgart 1993, S. 236ff.
- ↑ Brabant 13, genealogy.euweb.cz
- ↑ Johann Friedrich, Graf zu Hohenlohe-Neuenstein-Oehringen, geneall.net
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Grafen von Hohenlohe-Oehringen, geneall.net