Йохан Фридрих II (Саксония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Херцог Йохан Вилхелм II фон Саксония
Йохан Вилхелм II и неговите братя

Йохан Фридрих II „Средния“ (на немски: Johann Friedrich II der Mittlere, * 8 януари 1529 в Торгау, † 9 май 1595 (в затвор) в дворец Ламберг в Щайр, Горна Австрия) от род Ернестинските Ветини е херцог на Саксония от 1554 до 1566 г.

Той е най-голямият син на херцог и курфюрст Йохан Фридрих I (1503–1554) и съпругата му Сибила фон Юлих-Клеве-Берг (1512–1554), дъщеря на херцог Йохан III от Юлих-Клеве-Берг от Дом Ламарк.

Йохан Вилхелм II участва от млад с по-малкия си брат Йохан Вилхелм I (1530-1573) в съвещанията на дворцовия съвет. Следва с брат си Йохан Вилхелм I в университета във Витенберг. Другият му най-малък брат е Йохан Фридрих III „Младши“ (1538–1565).

Той участва на 18 години с баща си и брат си Йохан Вилхелм I в битката при Мюлберг на 24 април 1547 г. Тогава баща му попада в плен на императоската войска и на 10 май е осъден на смърт и след молби на влиятелни князе на доживотен затвор. Баща му загубва титлата си курфюрст и голяма част от земите си. След пленяването на баща му, Йохан Фридрих II поема заедно с брат си до януари 1549 г. управлението на оставените им земи на херцогство Саксония. Йохан Вилхелм II се подчинява на император Карл V. След пет години баща му е освободен през 1552 г. и умира през 1554 във Ваймар. В завещанието си баща му забранява на синовете си всякакво разделение на страната и братята управляват заедно.

След 1555 г. Йохан Фридрих постъпва на служба при френския крал Анри II, на когото помага в походите във Франция и получава годишно 30 000 франка. Понеже подкрепя осъдения през 1563 г. рицар Вилхелм фон Грумбах на 12 декември 1566 г. император Максимилиан II го осъжда. Императорската войска под командването на саксонският курфюрст Август обсажда град Гота и замък Грименщайн. След превземането на Грименщайн при Гота на 13 април 1567 г. Йохан Фридрих е закаран от курфюрст Август в Дрезден. На 22 юни 1567 г. той е закаран във Виена и последва императорски затвор с поддържане на двор във Винер Нойщат, по-късно в замък в тогавашния Пресбург, около 1571 г. отново за по-голяма сигурност във Винер Нойщат. Там той има малък двор и свой евангелийски свещеник. Освен това той поддържа градина до града. Неговата собственост е взета от императора и дадена на Йохан Вилхелм I.

През лятото 1572 г., след смъртта на син им Фридрих Хайнрих (1563–1572), съпругата му херцогиня Елизабет фон Пфалц (1540–1594) отива да живее при него в затвора. Тя пише писма до императора да го освободят На 8 февруари 1594 г. Елизабет умира след 20-годишен доброволен затвор с нейния съпруг. През 1595 г. Йохан Фридрих е изместен заради опасността от турците от Винер Нойщат в дворец Ламберг в Щайр в земята об дер Енс (Горна Австрия). Там той умира на 9 май 1595 г. след падане на стълбите след 28-годишен затвор. На 15 декември 1595 г. той е пренесен в Кобург. Заедно със съпругата му той е погребан в тамошната църква Св. Мориц. Там син му херцог Йохан Казимир през 1598 г. издига за родителите си дванадесет метров гроб от тюрингски алабастър.

Епитаф за херцог Йохан Фридрих II и съпругата му Елизабет (в дясно на колене) в църквата Св. Мориц, Кобург

През 1572 г. в Ерфурт императорът разделя Саксония на три части и ги дава на двата сина на затворения Йохан Фридрих „Средния“, Йохан Казимир получава Саксония-Кобург, по-малкият Йохан Ернст получава Саксония-Айзенах.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Принцеса Агнес фон Хесен (1527–1555)

Йохан Фридрих II се жени два пъти. На 26 май 1555 г. във Ваймар той се жени по желание на баща му за пръв път за принцеса Агнес фон Хесен (1527–1555), дъщеря на ландграф Филип I фон Хесен и вдовица на курфюрст Мориц фон Саксония. Агнес (Анна) умира от температура през ноември същата година.

На 12 юни 1558 г. във Ваймар той се жени втори път за пфалцграфиня Елизабет фон Пфалц-Зимерн (1540–1594), дъщеря на курфюрст Фридрих III фон Пфалц и Мария фон Бранденбург-Кулмбах. Те имат децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl August Engelhardt: Johann Friedrich der Mittlere, von Bösewichtern verblendet, in Gotha belagert, und bis an sein Ende gefangen (in der Reihe „Denkwürdigkeiten aus der sächsischen Geschichte, der vaterländischen Jugend gewidmet“). Gerlach, Dresden 1797 (Digitalisat)
  • Ernst Wülcker: Johann Friedrich II. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 330–343.
  • August von Kluckhohn: Elisabeth (Herzogin zu Sachsen). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 38.
  • Joachim Kruse: Herzog Johann Friedrich II. der Mittlere von Sachsen (1529 - 1595) und das ernestinische Familienepitaph in St. Moriz, Coburg, vollendet 1598. Eine kultur- und kunstgeschichtliche Studie. Teil 1. In: Jahrbuch der Coburger Landesstiftung 52 (2007), S. 1-334, Teil 2. In: Jahrbuch der Coburger Landesstiftung 53 (2008), S. 1-298.