Йохан Фридрих I фон Хоенлое-Йоринген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан Фридрих I фон Хоенлое-Йоринген
граф на Хоенлое в Йоринген
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Баща Крафт VII фон Хоенлое-Глайхен в Нойенщайн
Майка София фон Цвайбрюкен-Биркенфелд
Брак Луиза Амьона фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург
Потомци Фридрих Крафт фон Хоенлое-Йоринген, София Елеанора, Йохан Ернст фон Хоенлое-Йоринген, Шарлота Луиза, Мария Христиана Амьона, Карл Лудвиг фон Хоенлое-Вайкерсхайм, София Елизабета, Августа Фридерика, Юлиана Елизабет, Вилхелмина Доротея, Луиза Амьона, Йохан Фридрих фон Хоенлое-Йоринген, Хенриета Амалия
Дворецът „Йоринген“

Йохан Фридрих I фон Хоенлое-Йоринген (на немски: Johann Friedrich I von Hohenlohe-Oehringen; * 31 юли 1617 в Нойенщайн; † 17 октомври 1702 в Йоринген) е граф на Хоенлое в Йоринген.

Той е най-възрастният син на граф Крафт VII фон Хоенлое-Глайхен в Нойенщайн (1582 – 1641) и съпругата му пфалцграфиня София фон Цвайбрюкен-Биркенфелд (1593 – 1676), дъщеря на пфалцграф Карл I фон Цвайбрюкен-Биркенфелд и Доротея фон Брауншвайг-Люнебург.

През 1677 г. той и братята му си поделят владенита на рода. Брат е на Зигфрид (1619 – 1684), от 1677 г. граф във Вайкерсхайм, Волфганг Юлиус (1622 – 1698), от 1677 г. граф на Хоенлое-Нойенщайн, и на Йохан Лудвиг (1625 – 1689), от 1677 г. граф в Кюнцелсау. Йохан Фридрих I получава Йоринген.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Йохан Фридрих I се жени на 28 август 1665 г. в Нойенщайн за принцеса Луиза Амьона фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург (* 15 януари 1642 в дворец Норбург; † 11 юни 1685 в Йоринген), дъщеря на херцог Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург.[1] Те имат децата:[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Hohenlohe, altes Herrengeschlecht in Franken. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 200 f.
  • Karl Schumm: Hohenlohe, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
  • Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri: Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert, Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-41222201-7.
  • Gerhard Taddey, „Wie die Hohenloher Grafen wurden“, in: Beiträge zur Landeskunde. Regelmäßige Beilage zum Staatsanzeiger für Baden-Württemberg. Nr. 5 (1976), S. 1−9.
  • Beschreibung des Oberamts Oehringen, H. Lindemann, Stuttgart, 1865, S. 111 (Digitalisat)
  • Wilhelm Mattes: Öhringer Heimatbuch. Hohenlohe'sche Buchhandlung Rau, Öhringen 1929 (1987, ISBN 3-87351-010-3).

Източници[редактиране | редактиране на кода]