Йохан Цицерон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Йохан Цицерон
4-ти курфюрст на Бранденбург
Johann Cicero 300f.jpg
Лични данни
Роден
Починал
9 януари 1499 г. (43 г.)
Погребан в Берлинска катедрала
Предшественик Албрехт Ахилес
Наследник Йоахим I Нестор
Семейство
Династия Wappen Hohenzollern.svg Хоенцолерн
Баща Албрехт Ахилес
Майка Маргарета фон Баден
Брак Маргарета
Потомци Йоахим I Нестор
Герб Wappen Mark Brandenburg.png
Йохан Цицерон в Общомедия
Йохан Цицерон и съпругата му Маргарета от Саксония
Гробът на Йохан Цицерон в катедралата Берлин

Йохан Цицерон (на немски: Johann Cicero, * 2 август 1455 в Ансбах, † 9 януари 1499 в Арнебург, Алтмарк) е четвъртият курфюрст на Бранденбург от род Хоенцолерн от 1486 до 1499 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-голямият син на бранденбургския курфюрст Албрехт Ахилес (1414–1486) и първата му съпруга Маргарета фон Баден (1431–1457). През 1466 г. чичо му Фридрих II го взема, тогава на 12 години, от Франкия в двора му в Марк Бранденбург. Йохан Цицерон участва през 1468 г. във войната против Померания и придружава чичо си при преговори с крал Матяш от Унгария.

Понеже знае латински и обича да говори, той получава допълнителното име Цицерон. Баща му го поставя още през 1473 г. за регент на Марк Бранденбург. Понеже е млад Йохан Цицерон получава през 1476 г. епископ Фридрих фон Лебус (1410–1483) за регент.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Йохан Цицерон се жени на 25 август 1476 г. в Берлин за Маргарета (1449–1501), дъщеря на херцог Вилхелм III Смели от Саксония (1425–1482) и Анна Австрийска, дъщеря на немския крал Албрехт II (1397–1439) и Елизабет Люксембургска (1409–1442), дъщеря на император Сигизмунд Люксембургски. Поради липса на пари, сватбата се отлага.

След смъртта на баща му през 1486 г. Йохан Цицерон го последва като курфюрст на Бранденбург.

Той определя двойния град Берлин-Кьолн за своя резиденция. През 1488 г. той въвежда бирения данък.

Йохан Цицерон умира през 1499 г. в замъка на Арнебург и е погребан в манастир Лехнин. Неговият внук Йоахим II Хектор го мести в катедралата на Берлин.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Йохан Цицерон и Маргарета имат децата:

  • дъщеря (1480–1482)
  • Волфганг (*/† 1482)
  • Йоахим I Нестор (1484–1535), курфюрст на Бранденбург
∞ 1502 принцеса Елизабет Датска (1485–1555)
  • Елизабет (*/† 1486)
  • Анна (1487–1514)
∞ 1502 крал Фредерик I (1471–1533), крал на Дания и Норвегия
∞ 1507 херцог Хайнрих V фон Мекленбург-Шверин (1479–1552)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Digitalisat Allgemeine deutsche Real-Encyklopädie für die gebildeten Stände Band 14, S. 257
  • Volker Honemann: Die Sternberger Hostienschändung und ihre Quellen. 2008, unter Bezug auf den 1–Blattdruck von Simon Koch: Van der mishandelinge des hilligen Sacraments der bößen ioden to den Sternberge. Magdeburg, 1492.
  • Uta Lehnert: Der Kaiser und die Siegesallee. Réclame Royale, Dietrich Reimer Verlag, Berlin 1998, S. 165 ISBN 3-496-01189-0.
  • Theodor Hirsch: Johann Cicero. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 153–156.
  • Johannes Schultze: Johann Cicero. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 473 f. (Digitalisat).
  • Frank-Lothar Kroll: Preußens Herrscher: Von den ersten Hohenzollern bis Wilhelm II., C.H.Beck, 2006
  • Uwe Michas: Von Kurfürst Friedrich I bis Kurfürst Johann Cicero In: Die Mark Brandenburg, Heft 72, Marika Großer Verlag Berlin, 2009 ISBN 978-3-910134-14-0

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]