Йохан Швайкхард фон Кронберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан Швайкхард фон Кронберг
курфюрст и архиепископ на Майнц
Курфюрст-архиепископ Йохан Швайкхард фон Кронберг
Курфюрст-архиепископ Йохан Швайкхард фон Кронберг

Роден
Починал

Религия Католическа църква
Йохан Швайкхард фон Кронберг в Общомедия

Йохан Швайкхард фон Кронберг (на немски: Archbishop Johann Schweikard von Kronberg; * 15 юли 1553, Кронберг им Таунус; † 17 септември 1626, Ашафенбург) от стария род КронбергТаунус), е курфюрст и архиепископ на Майнц (1604 – 1626) и така ерцканцлер на Свещената Римска империя.[1] Той е епископ 21 години и осем месеца.

Произход и духовна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Гербът на Кронбергите на дворец Йоханисбург в Ашафенбург

Той е третият син на Курмайнцския маршал, гросхофмайстер и оберамтман на Хьохст, Хартмут XIII фон Кронберг (1517 – 1591) и първата му съпруга Барбара фон Зикинген (1522 – 1577), дъщеря на Швайкхард фон Зикинген, бургграф на Алцай (1500 – 1562), и Анна фон Хандшухсхайм (1500 – 1539). Роднина е на Ебервин фон Кронберг († 1303/1308), епископ на Вормс (1299 – 1303), син на рицар Хартмут III фон Кронберг († сл. 1287), основателят на клон Кронберг.

По-големите му братя Франц фон Кронберг († 1605) и Хартмут фон Кронберг (1550 – 1606) поемат светски постове в архиепископството. По-голям брат е на граф Йохан Георг фон Кронберг (1561 – 1608).[2]

Йохан Швайкхард фон Кронберг е определен за духовна кариера. Чрез влиянието на баща му той е приет в катедралния капител на Майнц. През 1564 г. става катедрален „викар“ и през 1566 г. манастирски господар на „Св. Албан“ при Майнц.

Той следва в Трир, Париж, Льовен и след това е изпратен да учи в Колегюм Германикум в Рим. След завръщането му в Майнц през 1576 г. чрез папския легат кардинал Джовани Мороне (1509 – 1580) той става пропст на манастир „Св. Петер“ пред Майнц. През 1582 г. е катедрален „капитулар“ и на 3 март е избран за „шоластер“. Малко след това той става декан. През 1599 г. става кемерер на светския съд на архиепископството.

Имперски талер от 1619

Император Рудолф II се застъпва за него и Йохан Швайкхард фон Кронберг е избран на 17 февруари 1604 г. на 50 години за архиепископ на Майнц, помазан е на 2 август 1604 г. и започва службата си на 21 ноември 1604 г. на 51 години. През ноември 1604 г. той е помазан за епископ и на 19 юли 1605 г. Рудолф II му дава архиепископството.

Йохан Швайкхард фон Кронберг укрепва град Майнц с ров, който дълги години носи неговото име. През 1623 г. той отново връща пътя „Бергстрасе“ в архиепископството. В Ашафенбург той строи дворец Йоханисбург в стил Ренесанс като втора резиденция на курфюрстовете и архиепископите на Майнц. В империята той е един от най-добрите защитници на Хабсбургите.

Йохан Швайкхард фон Кронберг умира на 17 септември 1626 г. на 73 години в Ашафенбург и е погребан в катедралата „Св. Мартин“ в Майнц.[3] Сърцето и вътрешностите му са погребани в йезуитската църква в Ашафенбург.[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • J. B. Aliski: Johann Schweikard von Kronenberg. In: Jahrbuch für das Bistum Mainz. Jg. 1 (1946), S. 103 – 113.
  • Anton Ph. Brück: Johann Schweikard von Cronberg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 497
  • Horst Heinrich Gebhard: Hexenprozesse im Kurfürstentum Mainz des 17. Jahrhunderts. Aschaffenburg, 1989.
  • Wilhelm Gottlieb Soldan, Heinrich Heppe: Geschichte der Hexenprozesse. Reprint München 1911, Bd. II, S. 45 ff.
  • Felix Stieve: Johann Schweikard von Cronberg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 236 – 239.
  • Hellmuth Gensicke, Die von Kronberg. In: Nassauische Annalen 98 (1987).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Götz Czymmek: Das Aschaffenburger Schloss und Georg Ridinger. Ein Beitrag zur kurmainzischen Baukunst unter Kurfürst Johann Schweickhardt von Cronberg. Köln 1978.
  2. Johann Schweikard v.Cronberg Erzbischof v.Mainz, ww-person.com
  3. Archbishop Johann Schweikard von Kronberg, catholic-hierarchy.org
  4. Intestina = Herz, Gehirn, Zunge und Eingeweide kamen in eine bleierne Kiste, diese in einen Holzsarg. Beides war mit einer Steinplatte bedeckt, deren Inschrift lautete: COR CEBERUM EXTAQUE JO. SUICARDI ARCHIEp. MOGUNTINI OBIIT AO CHRISTI 1626 XVII. SEPT. – Alois Grimm: Aschaffenburger Häuserbuch. Band II: Altstadt zwischen Dalbergstraße und Schloß... Geschichts-und Kunstverein e. V., Aschaffenburg 1991, ISBN 3-87965-053-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]