Йохан Шилтбергер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан Шилтбергер
Johannes Schiltberger
германски кръстоносец
Schiltberger Lindwurm vnd einhiren.jpg
Роден
Починал
около 1440 г. (58 г.)
Йохан Шилтбергер в Общомедия
Отмъщение към пленените от битката при Никопол, Jean Froissart, Chroniques, сл. 1470

Йохан Шилтбергер понякога също Йоханес или Ханс Шилтбергер (на немски: Johannes Schiltberger, Johann, Hannes, Hans; * септември 1380 във Фрайзинг или Мюнхен; † сл. 1440) е участник в Кръстоносния поход от Никополис, станал известен със своя автобиографичен пътепис.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йохан произлиза от баварска благородническа фамилия от местността около Айхах. На 15 години тръгва като момче, носещо шилда в свитата на господаря си Леонхард Райхартингер от Мюнхен, във войната против османците. В битката при Никопол на 28 септември 1396 г., която християнската войска под командването на унгарския крал Сигизмунд Люксембургски губи, Шилтбергер попада в османски плен. Райхартингер е убит. Йохан прекарва шест години в османски плен като първоначално е зачислен в пехотата, а по-късно като кавалерист участва в походите на султан Баязид I.

През 1402 г. при разгрома на османците в битката при Анкара попада заедно със султана в монголски плен и оттогава до 1405 г. служи във войската при Тимур, а след това до 1417 г. и при неговите наследници – Абу Бакр, сина на Миран Шах и внук на Тимур, по-късно при Кипчак-принца Čegre, който за кратко е кан на Златната орда. От 1417 до 1422 г. Шилтбергер е на територията на Златната орда и стига също до места източно от Урал и в Кавказ.[1][2]

През 1426 г. успява да избяга и се връща в Бавария през 1427 г. като описва в автобиография своите преживявания през тридесетгодишния си плен. В Бавария служи на съседа си по чифлик, на по-късния херцог Албрехт III, като командир на охраната, както съобщава Йоханес Авентинус. Когато през 1438 г. херцогът се качва на трона в Мюнхен, Шилтбергер остава в своя чифлик, където и умира (датата не е известна).

Понякога Шилтбергер е наричан „немският Марко Поло“. Неговият пътепис е широко разпространен през късния 15 и през 16 век. Според неговия разказ, той е видял всички страни около Черно море, Египет, Багдад и Персия, територията от Херат до Делхи, Самарканд, Сибир и Константинопол. Пътеписът му е отпечатан около 1473 г.

На български език "Пътепис" на Ханс Шилтебрегер излиза през 1971 г. в издание на "Издателство на Отечествия фронт", в превод на Мария Киселинчева и под редакцията на Вера Мутафчиева.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • A. J. Penzel, Schiltberger's aus München von den Türken in der Schlacht von Nicopolis 1395 gefangen, in das Heidenthum geführt, und 1427 wieder heimgekommen, Reise in den Orient und wunderbare Begebenheit, München 1814.
  • Karl Friedrich Neumann (Hrsg.): Reisen des Johannes Schiltberger aus München in Europa, Asia und Afrika von 1394 bis 1427, München 1859 (digital; Nachdruck 1976; nach der Heidelberger Handschrift).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 1911 Encyclopædia Britannica, Volume 24
  2. Johannes Schiltberger. Bondage and Travels of Johann Schiltberger. Translated by J. Buchan Telfer. Ayer Publishing, 1966, p. 86. ISBN 0-8337-3489-X.