Йохан Шилтбергер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан Шилтбергер
германски кръстоносец
Роден: 17 май 1381 г.
Починал: 1440 г. (58 г.)
Отмъщение към пленените от битката при Никопол, Jean Froissart, Chroniques, сл. 1470

Йохан Шилтбергер понякога също Йоханес или Ханс Шилтбергер (на немски: Johannes Schiltberger, Johann, Hannes, Hans; * септември 1380 във Фрайзинг или Мюнхен; † сл. 1440) е участник в Кръстоносния поход от Никополис, станал известен със своя автобиографичен пътепис.

Йохан произлиза от баварска благородническа фамилия от местността около Айхах. На 15 години тръгва като момче, носещо шилда в свитата на господаря си Леонхард Райхартингер от Мюнхен, във войната против османците. В битката при Никопол на 28 септември 1396 г., която християнската войска под командването на унгарския крал Сигизмунд Люксембургски губи, Шилтбергер попада в османски плен. Райхартингер е убит. Йохан прекарва шест години в османски плен като първоначално е зачислен в пехотата, а по-късно като кавалерист участва в походите на султан Баязид I.

През 1402 г. при разгрома на османците в битката при Анкара попада заедно със султана в монголски плен и от този момент до 1405 г. служи във войската при Тимур, а след това до 1417 г. и при неговите наследници - Абу Бакр, сина на Миран Шах и внук на Тимур, по-късно при Кипчак-принца Čegre, който за кратко е кан на Златната орда. От 1417 до 1422 г. Шилтбергер е на територията на Златната орда и стига също до места източно от Урал и в Кавказ.[1][2]

През 1426 г. успява да избяга и се връща в Бавария през 1427 г. като описва в автобиография своите преживявания през тридесетгодишния си плен. В Бавария служи на съседа си по чифлик, на по-късния херцог Албрехт III, като командир на охраната, както съобщава Йоханес Авентинус. Когато през 1438 г. херцогът се качва на трона в Мюнхен, Шилтбергер остава в своя чифлик, където и умира (датата не е известна).

Понякога Шилтбергер е наричан „немският Марко Поло“. Неговият пътепис е широко разпространен през късния 15 и през 16 век. Според неговия разказ, той е видял всички страни около Черно море, Египет, Багдад и Персия, територията от Херат до Делхи, Самарканд, Сибир и Константинопол. Пътеписът му е отпечатан около 1473 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • A. J. Penzel, Schiltberger's aus München von den Türken in der Schlacht von Nicopolis 1395 gefangen, in das Heidenthum geführt, und 1427 wieder heimgekommen, Reise in den Orient und wunderbare Begebenheit, München 1814.
  • Karl Friedrich Neumann (Hrsg.): Reisen des Johannes Schiltberger aus München in Europa, Asia und Afrika von 1394 bis 1427, München 1859 (digital; Nachdruck 1976; nach der Heidelberger Handschrift).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 1911 Encyclopædia Britannica, Volume 24
  2. Johannes Schiltberger. Bondage and Travels of Johann Schiltberger. Translated by J. Buchan Telfer. Ayer Publishing, 1966, p. 86. ISBN 0-8337-3489-X.