Йохан II (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан II
херцог на Бавария
Роден: 1341 г.
Починал: юни 1397 г. (56 г.)
Четирите частични баварски херцогства след подялбата на страната от 1392 г.

Йохан II (на немски: Johann II; * 1341; † между 14 юни и 17 юли 1397) от династията на Вителсбахите e от 1375 г. до от 1375 г. до 1392 г. херцог на Херцогство Бавария и след подялбата на земите от 1392 г. до смъртта си херцог на Бавария-Мюнхен със столица Мюнхен.

Той е третият син на Стефан II (херцог на Бавария) и на първата му съпруга Елизабета Сицилийска (1309-1349), дъщеря на Федериго VI (крал на Сицилия). Йохан е внук на император Лудвиг IV Баварски. Брат е на Стефан III, Фридрих и Агнес, която се омъжва за Якоб I (крал на Кипър, Йерусалим и Армения 1382-1398).

От 1375 до 1392 г. Йохан управлява Херцогство Бавария заедно с неговите братя Стефан III и Фридрих, и до 1378 г. с неговия на същата възраст чичо Ото V. От 1379 г. Йохан и брат му Стефан III получават годишно по 4000 гулдена обезщетение от брат им Фридрих.

След караници между братята, херцогството се разделя на 19 ноември 1392 г. Йохан получава Бавария-Мюнхен, Стефан III получава Бавария-Инголщат, a Фридрих – Бавария-Ландсхут. По това време в Бавария съществува и четвърто херцогство, Бавария-Щраубинг. Скоро след това Йохан се скарва с брат си Стефан III. След битки Йохан управлява от 1395 до 1397 г. заедно със Стефан. Едва синовете на Йохан Ернст и Вилхелм III успяват да се отделят от Стефан III и управляват сами Бавария-Мюнхен.

През 1447 г. Бавария-Инголщат и Бавария-Ландсхут се обединяват. През 1505 г. Бавария-Ландсхут попада към Бавария-Мюнхен.

Йохан II е женен от 1372 г. във втори брак за Катарина от Горица (-1391), дъщеря на Майнхард VI от граф на Горица. С нея Йохан II има два сина и дъщеря:

Йохан II има от Анна Пирсер извънбрачен син, Йохан III Грюнвалдер, който става кардинал и епископ на Фрайзинг (1443/48-1452).

Йохан II е погребан в църквата Фрауенкирхе в Мюнхен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Helga Czerny, Der Tod der bayerischen Herzöge im Spätmittelalter und in der frühen Neuzeit 1347–1579. Vorbereitungen – Sterben – Trauerfeierlichkeiten – Grablegen – Memoria. C. H. Beck, München 2005, ISBN 3-406-10742-7, S. 188–189
  • Klaus von Andrian-Werburg, Urkundenwesen, Kanzlei, Rat und Regierungssystem der Herzoge Johann II., Ernst und Wilhelm III. von Bayern-München (1392–1438). Lassleben, Kallmünz 1971, ISBN 3-7847-4410-9
  • Theodor Straub, Bayern im Zeichen der Teilungen und Teilherzogtümer. In: Max Spindler, Andreas Kraus (Hrsg.): Handbuch der Bayerischen Geschichte. 2. Auflage. Band 2, C. H. Beck, München 1988, ISBN 3-406-32320-0, S. 248–249.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]