Йохан II фон Зайн
| Йохан II фон Зайн | |
| граф на Зайн | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1360 г.
|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Йохан I фон Сайн |
| Братя/сестри | Готфрид III фон Сайн |
| Деца | Йохан III фон Сайн |
Йохан II фон Зайн (на немски: Johann II von Sayn; * ок. 1313; † сл. 25 декември 1360 или сл. 26 ноември 1363) е граф на Графство Зайн (1324 – 1359).
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на граф Йохан I фон Зайн-Спонхайм († 23 ноември 1324) и втората му съпруга Кунигунда фон Нойербург († 1347), дъщеря на Робин господар на Коберн († 1302) и Елизабет фон Епенщайн († сл. 1320). По баща е внук на граф Готфрид I фон Спонхайм-Зайн († ок. 1284) и Юта фон Изенбург († 1314).
Брат е на Хайнрих († сл. 1328, свещеник във Фалендар), граф Гоцберт († 1327), Робин († сл. 1373, свещеник във Вецлар), Катарина († сл. 1344), омъжена за Симон II фон Изенбург-Кемпених († 1337/1339), и на Юта († сл. 1380), омъжена за граф Еберхард II фон Лимбург († ок. 1345). Полубрат е на Готфрид III († 1327).
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Йохан II се жени на 29 септември 1330 г. за графиня Елизабет фон Юлих (* ок. 1315; † сл. 1380/1389), дъщеря на граф Герхард V фон Юлих († 1328) и втората му съпруга Изабела де Брабант († 1330). Тя е сестра на Валрам фон Юлих, архиепископ на Кьолн († 1349).[1][2] Двамата имат децата:[3][4]
- Йохан III фон Зайн (* ок. 1350; † 25 февруари 1409), граф на Зайн (1359 – 1403), женен 1349 г. за Аделхайд фон Вестербург († сл. 14 октомври 1367), сестра на Йохан I фон Вестербург
- Дитрих
- Кунигунда (* ок. 1353; † 22 юли 1383), омъжена 1353 г. за Йохан I фон Вестербург (1332 – 1370)
- Елизабет/Елза († сл. 1375), омъжена за Йохан фон Райхенщайн († 1387), син на Лудвиг IV фон Нойербург и Понцета фон Золмс-Бургзолмс
- Мария († сл. 1399), омъжена 1358 г. за Арнолд II фон Рандерат-Ерпрат († 1390)
Вдовицата му Елизабет се омъжва на 16 май 1364 г. за Готфрид V фон Хатцфелдт (+ 1371).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Matthias Dahlhoff: Geschichte der Grafschaft Sayn und der Bestandtheile derselben. Dillenburg 1874 (Google Books).
- Joachim J. Halbekann: Die älteren Grafen von Sayn. Historische Kommission für Nassau: Wiesbaden 1997. ISBN 978-3-930221-01-1.
- Genealogisches Handbuch des Adels. Adelslexikon. Band XII, Band 125 der Gesamtreihe, S. 281 – 285, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 2001, ISSN 0435 – 2408.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 135.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XXIX, Tafel 35.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sponheim 6, genealogy.euweb.cz
- ↑ Julich, fmg.ac
- ↑ Johann II, Graf von Sayn, geneall.net
- ↑ Johann II, Graf von Sayn, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com