Йохан I (Саган)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Йохан I (на полски: Jan I żagański; на немски: Johann I von Sagan, Johann I von Glogau-Sagan, * 1385, † 12 април 1439) е през 1403–1413 г. херцог на (полу/херцогство) Глогов и от 1413 г. до смъртта му 1439 г. херцог на Саган.

Той произлиза от силезките Пясти в Глогов и е най-възрастният син на херцог Хайнрих VIII († 1397) и Катарина († 1420), дъщеря на херцог Владислав Ополчик, който е праправнук на княгиня Виола Ополска, племенница на българския цар Иван Асен II.

След смъртта на баща му през 1397 г. при рицарски турнир, майка му поема регентството. Чичо му херцог Рупрехт I от Легница († 1409) e опекун на Йохан I и братята му Хайнрих IX, Хайнрих X и Вацлав (Венцел). От 1403 г. пълнолетният Йохан I управлява Глогов и Саган и е опекун на братята си. През 1413 г. за него се отделя Саган и той трябва да се откаже от наследството в херцогската част на Глогов, което от 1413 до 1418 г. заедно управляват братята му Хайнрих X, Хайнрих IX и Вацлав.

Той помага като командир на войска през 1428 г. при град Явор на бохемския крал Сигизмунд Люксембургски в борбата против хуситите. След смъртта на братята му Хайнрих X през 1423 г. и на Вацлав през 1430/31 г. се стига до военен конфликт между Йохан I и Хайнрих IX, който наследил голямото херцогство Глогов.

Йохан I умира през 1439 г. и според неговото завещание Саган е наследен от четирите му синове Балтазар, Венцел, Рудолф и Йохан II. Те разделят Саган на две половини, трябва да постъпят обаче в чужда военна служба, за да имат доходи.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Йохан I се жени през 1405/1409 г. за Шоластика (Схоластика) от Саксония-Витенберг (1393-1463), дъщеря на курфюрст Рудолф III от Саксония-Витенберг от род Аскани и Барбара от Легница от род Пясти. Те имат децата:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Historische Kommission für Schlesien (Hrsg.): Geschichte Schlesiens, Bd. 1, Sigmaringen 1988, ISBN 3-7995-6341-5, S. 183, 190, 197f., 202, 206 und 222.
  • Hugo Weczerka: Handbuch der historischen Stätten: Schlesien. Stuttgart, 1977, ISBN 3-520-31601-3, S. 462, Stammtafel, S. 594/95.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]