Йоцталски Алпи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Връх Хинтере Шварце
Карта на Йоцталските Алпи (на немски език)

Йоцталски Алпи (на немски Ötztaler Alpen, на италиански Alpi Venoste) се нарича дял на Алпите, част от Източните Алпи. Разположен на границата между Австрия и Италия, по него минава основен вододел на Европа – между водосборните басейни на Адидже и Дунав (тоест на Адриатическо и Черно море). Най-висок връх – Вилдшпице 3774 м).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Според класификацията SOIUSA Йоцталските Алпи не са самостоятелен дял, а част от разположените на запад Ретийски Алпи. Въпреки това традиционно те се смятат за един от ключовите дялове в тази част на планината. Имат форма по-скоро на масив с централна част и спускащи се в различни посоки била, отколкото на хребет. Сравнително компактни са – едва 2360 кв. км площ, при размери 68 на 51 км. Няма ясно разграничени вътрешни групи. На изток, в непосредствена близост се намират т. нар. Щубайски Алпи, които някои приемат като част от Йоцталските.[1] Проходът Тимелсйох (2474 м) е граница между тях, а на запад Резия (1504 м) бележи западния край и прави връзка с Ретийските Алпи.

Склоновете на юг, към долината на Адидже, са къси и много стръмни, докато северните са дълги и на тях се издигат високи върхове. От запад на изток от главното било на север се отделят три хребета, все по-дълги. На второто било се намира връх Ватцешпице (3533 м), на третото – първенецът Вилдшпице, както и Вилдграт (2974 м). Между тези хребети реките Флаген, Пиц образуват красиви ледникови долини. Най-голяма е най-източната долина – Йоцтал, на която е наречен целият масив.[2] Там тече река Йоцталер Ахе, която представлява продължение на границата с Щубайските Алпи. През 1991 г. във връхната ѝ част е намерена мумия на праисторически човек – необичайно откритие за Европа. Това е известният Йоци.

Главното било също е високо. Тук се издигат върховете Вайскугел (Пала Бианка – 3736 м) и Симилаун (3603 м).[3] От северната страна се е съхранило обширно заледяване, което продължава без прекъсване повече от 20 км. Образувани са и долинни ледници, от които най-впечатляващ е дългият над 15 км Гепачфернер (най-голям в Австрия). Общата зона на заледяване обаче бързо намалява през последните десетилетия: 144 кв. км през 1969 г., 127 кв. км през 1997 г. и 114 кв. км през 2006 г.

Вилдшпице
Вайскугел и Беренбарткофел

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Десетте най-високи върха на масива са:

Връх Височина
Вилдшпице 3 774 м
Вайскугел 3 739 м
Хинтере Шварце 3 628 м
Симилаун 3 603 м
Рамолкогел 3 551 м
Шалфкогел 3 540 м
Хохвернагтшпице 3 535 м
Ватцешпице 3 533 м
Вайсзеешпице 3 518 м
Финайлшпице 3 514 м

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Основни изходни пунктове за достъп до Йоцталските Алпи са близките големи градове ИнсбрукАвстрия) и БолцаноИталия). В масива са прокарани множество пешеходни пътеки, с обща дължина около 1600 км.[4] Между тях е и известната пътека Виа Алпина (жълтият вариант), която минава през осем държави. Добре развита е системата от хижи – над 25 броя. Могат да се използват също 850 км велоалеи, една от които минава по долината Йоцтал и е много популярна. За алпинистите е разрешено да се катерят по стените на 19 върха. Най-голям зимен курорт е Зьолден в Йоцталската долина. Той има почти 150 км писти (от общо 310 км за целия масив), които започват от шеметна височина – до 3340 м.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Така е в Енциклопедия Британика, Ötztal Alps
  2. Ötztal Alps, Summitpost.org
  3. Точната височина е спорна между различните източници, виж Venoste, Alpi, Treccani Enciclopedia on line
  4. Ötztal. Hospitality at his best, на сайта oetztal.com
  5. Ski resorts Ötztal, Skiresort.info