Йошики Хаяма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йошики Хаяма
葉山 嘉樹
Роден 12 март 1894 г.
Починал 18 октомври 1945 г. (51 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Япония Япония
Жанр драма
Направление пролетарска литература

Йошики Хаяма (на японски: 葉山 嘉樹) е японски писател на произведения в жанра драма и пролетарска литература.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Йошики Хаяма е роден на 12 март 1894 г. в Тойоцу, Фукуока, Япония, в семейство на самураи. След завършване на средното училище кара подготвителен курс за университета „Васеда“. Поради промените в обществото след ерата Мейджи, живее в голяма бедност и на няколко пъти бива изгонен от университета „Васеда“, понеже не може да посещава редовно занятия и забавя заплащането на таксите за обучение. Работи временни работи, за да се издържа. Накрая се принуждава да напусне учението и става моряк на кораб, пренасящ въглища по маршрута Калкута-Йокохама. После работи в завод за цимент в Нагоя, където след една трудова злополука се опитва да създаде работнически съюз, но няма успех. През 1920 г. започва да пише статии за вестник „Нагоя Шимбун“, а през 1921 г. се включва в работническия съюз и помага на работниците при трудови спорове.

През 1923 г. бива хвърлен в затвора за активно участие в работническото движение, след което се редуват периоди на кратка свобода и отново затвор. По-късно се отдръпва от марксизма и става ентусиазиран поддръжник на японския империализъм. В затвора започва да пише художествени произведения.

Сюжет за романите му дават случки от собствения му живот. Пише силно вълнуващи произведения, в които не проявява никаква сантименталност към своите герои. Представител е на пролетарската школа в японската литература, възникнала около 1920 г., която съществува повече от десетилетие като една от най-влиятелните литературни школи в Япония въпреки правителствените репресии.

Едни от най-известните му произведения са разказите „Проститутката“ от 1925 г., „Писмото, намерено в една торба цимент“ и „Мъже, които живеят на морето“ от 1926 г., роман за ужасните условия на труд на корабите-фабрики.

От 1934 г. живее в Нагано като продължава да пише романи докато работи на строителна площадка. През 1943 г. започва да пише статии за вестник „Manshu“ и няколко пъти ходи до Манджурия. В началото на 1945 г. прави опит да се пресели там в ново село, но поради края на войната и настъплението на съветските войски се връща.

Йошики Хаяма умира от инсулт на 18 октомври 1945 г. в Китай, докато пътува във влака по време на завръщането си. В негова памет е построен паметник в родния му град.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Rōgoku no hannichi, 牢獄の半日 (1924)
  • Inbaifu, 淫売婦 (1925)
  • Semento-daru no naka no tegami, セメント樽の中の手紙 (1926)
    Писмото, намерено в една торба цимент, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Христо Кънев
  • Umi ni ikuru hitobito, 海に生くる人々(1926)
  • Idōsuru sonraku, 移動する村落 (1931)
  • Dakuryū, 濁流 (1936)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2016 Aru jokô ki

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hayama Yoshiki“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.