Йън Уот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йън Уот
Ian Watt
английско-американски литературен историк
Роден
Уиндърмиър, Камбрия, Англия
Починал
13 декември 1999 г. (82 г.)
Менлоу Парк, Сан Франциско, САЩ
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област история на литературата, социология, теория на литературата
Образование Кеймбриджки университет
Работил в Калифорнийски университет в Бъркли
Университет на Британска Колумбия
Университет на Източна Англия
Станфордски университет
Публикации „Възходът на романа“ (1957)
Семейство
Съпруга Рут Мелинкоф Уот
Деца Джордж Уот
Джоузефин Рийд

Йън Уот (на английски: Ian Watt, роден на 9 март 1917 г. в Уиндърмиър, графство Къмбрия, Великобритания – починал на 13 декември 1999 г. в Менло Парк, щата Калифорния, САЩ) е британски и американски литературен историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Кеймбриджкия университет. Участва във Втората световна война (1939-1946) като пехотинец. В Сингапур е ранен и попада в списъците на „безследно изчезналите, тоест по всяка вероятност убитите“. Всъщност прекарва 3 години и половина в японски плен, участвайки в строежа на мост през река Куай в Тайланд.

След завръщането си в родината защитава дисертация, преподава в Кеймбридж от 1947 г. След 1952 г. сменя няколко университета в САЩ, Канада и АнглияКалифорнийския университет в Бъркли (до 1962 г.), Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, Университета на Източна Англия в Норич. От 1964 г. е професор в Станфордския университет, а след пенсионирането си е почетен професор там. Чел е лекции и в Торонто, водил е семинари в Принстънския университет.

Директор е на Станфордския център по хуманитарни науки (1980 – 1985).

Архивът на Уот се намира в библиотеката на Станфордския университет.

Научни изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Уот е автор на изследвания на творчеството на Даниел Дефо, Хенри Филдинг, Лорънс Стърн, Джейн Остин, Уолтър Скот, Томас Харди, Джоузеф Конрад и др. В книгата си „Възходът на романа“ (1957) проследява появата и развитието на английската проза през XVIII век в пряка връзка с развитието на философския рационализъм на Бенедикт Спиноза, Рене Декарт, Джон Лок, от една страна, и формирането на широка читателска публика, от друга. И до днес тя си остава влиятелно съчинение върху историята на английското общество, но и на общата социология на литературата. Също толкова авторитетна, но за теорията на комуникацията, е книгата му „Последствията на грамотността“ (1963), написана в съавторство с Джак Гуди, която по-късно влиза в издадения от Гуди сборник „Грамотността в традиционните общества“ (1968).

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Книги
  • The Rise of the Novel: Studies in Defoe, Richardson and Fielding (Възходът на романа: Изследвания на Дефо, Ричардсън и Филдинг), 1957
  • Jane Austen (Джейн Остин), 1963
  • The Victorian novel: modern essays in criticism (Викторианският роман: съвременни литературоведски есета), 1971
  • The British novel: Scott through Hardy (Британският роман: От Скот до Харди), 1973
  • The humanities on the River Kwai (Хуманитаристика на река Куай), 1982, мемоари за неговия плен
  • Myths of modern individualism: Faust, Don Quixote, Don Juan, Robinson Crusoe (Митовете на модерния индивидуализъм: Фауст, Дон Кихот, Дон Жуан, Робинзон Крузо), 1996
  • Essays on Conrad (Есета върху Конрад), 2000
Литература за него
  • Thompson B. Critical history: the career of Ian Watt. Stanford: Stanford Humanities Review; Stanford Humanities Center, 2000

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Член на Американската академия на изкуствата и науките (1972).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]