Райна Кабаиванска
| Райна Кабаиванска | |
| българска оперна певица | |
.jpg) | |
| Родена |
15 декември 1934 г.
|
|---|---|
| Учила в | Национална музикална академия |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | пиано, вокал |
| Глас | сопран |
| Направление | опера |
| Активност | от 1959 г. |
| Известни творби | Мадам Бътерфлай в „Мадам Бътерфлай“ Тоска в „Тоска“ |
| Семейство | |
| Баща | Ячо Кабаивански |
| Уебсайт | |
| Райна Кабаиванска в Общомедия | |
Райна Якимова Кабаиванска е българска оперна певица, работила дълги години в Италия, един от най-значимите сопранови гласове през втората половина на XX век, музикална педагожка и общественичка.[1]
Тя е кавалер на Ордена на Италия, пет пъти най-популярна личност на Италия и два пъти музикант на годината.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Райна Кабаиванска е родена в Бургас на 15 декември 1934 година.[2] Баща ѝ Ячо Кабаивански е ветеринарен лекар, писател, поет и университетски преподавател, а майка ѝ Стайка е учителка по физика.
От малка започва да свири на пиано и да пее в Детски хор „Бодра смяна“. През 1957 г. завършва оперно пеене и пиано в Държавната консерватория „Панчо Владигеров“, като учи първо при Людмила Прокопова, а след това при Илия Йосифов.[2] След дипломирането си е назначена в Софийската опера само като хористка, което я амбицира да кандидатства за стипендия за специализация и през 1958 г. заминава за Италия, където учи музика в лицея „Виоти“ във Варчели при вокалните педагози Зита Фумагали, Д. Тес и Мерлини.[1][2]
Малко след пристигането си в Италия Кабаиванска започва да участва в певчески конкурси, а на 4 април 1959 година дебютира в Реджо нел'Емилия с ролята на Жоржета в „Мантията“ на Джакомо Пучини. От 1961 г. е солистка в „Ла Скала“ в Милано и в Софийската опера.[1] Само за няколко години тя се налага на италианската сцена и получава постоянно място в „Ла Скала“.[2]
Бележи грандиозни успехи в изявите си на световните музикални сцени, които ѝ донасят световна слава. Пее в Метрополитън опера, Виенската опера, Арена ди Верона, московския Болшой театър, лондонския Ковънт Гардън, Карнеги хол.
Преподавател е в музикална академия в Италия и в майсторски класове в Нов български университет, голяма част от приходите от концертите си дарява за стипендии за млади музикални таланти. Тя основава и Фонд „Райна Кабаиванска“, който отпуска стипендии за млади български таланти.
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- „Белини“, 1965 г.
- Viotti d'oro, 1970 г.
- „Златен Пучини“, 1978 г.
- Илика, 1979 г.
- „Монте Верди“, 1980 г.
- „Лоренцо Великолепни“, 1990 г.
- Академия Медичеа, 1990 г.
- орден „Стара планина“, 1994 г.
- Абиати, 1995 г.
- Удостоена с титлата Почетен доктор на Нов български университет (11 март 1998 г.).[3]
- „Един живот за музиката“, 2000 г.
- специална награда за кариера – „Оскар“ от международните оперни награди, 2013 г.[4]
- Почетен гражданин на София, 2014 г.
- международна награда „Мария Калас 2019“[5][6]
- Награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“, 2023 г.[7]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Райна Кабаиванска- Официален сайт
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2177 – 2178.
- ↑ а б в г Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 165 – 170.
- ↑ Профил на Райна Кабаиванска като почетен доктор на НБУ, сайт на Нов български университет.
- ↑ Сайт за оперните Оскари
- ↑ Райна Кабаиванска е носител на наградата „Мария Калас 2019“
- ↑ Premio Internazionale Maria Callas 2019 VI Edizione al soprano Raina Kabaivanska
- ↑ „Райна Кабаиванска получи Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“ и представи блестящ гала концерт на певците от майсторския си клас, организиран от НБУ“, сайт на НБУ, 9 октомври 2023 г.
|
