Кабили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Берберски райони в Североизточен Алжир
Повечето от берберските пирати през средновековието били кабили
Кабилско момиче в народна носия (снимка от 1910 г.)
Кабили в традиционни народни носии от края на 19 век

Каби́лите (на арабскиqaba’il“, мн.ч. от арабски قبيلة qabîlah, племе; на кабилски: Leqbayel, [leqβajəl] в мн.ч., на кабилски: Iqvayliyen [iqβajlijən] в ед.ч.), също и кабилци, са етническа група на берберите (маврите).

Населяват крайбрежно-планинския регион Кабилия в Алжир, разположен източно от столицата гр. Алжир – главно в административните области Тизи Узу и Беджая, както и частично в областите Бумердес, Буира, Бордж Бу Ареридж и Сетиф. Имат специфична етнокултура и традиции.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Говорят на кабилски език. Писменността им, известна като кабилска азбука, е базирана на латиницата. По принцип кабилите са полиглоти, като освен своя роден език владеят масово арабски и френски език. В последно време са предприети стъпки за своеобразното възраждане на древнолибийската им писменост, която е съхранена в стилизираните им и възпроизвеждащи се бродерии на жените кабилки по селата в планинските райони на Кабилия.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Повечето кабили са сунити, но има и немалко християни. За кабилите е характерно днешното им силно придържане към светската традиция за разлика от обкръжаващата ги арабо-берберска общност в Магреб. В средновековието повечето от тях във връзка с номиналната османска власт в региона са мурабити. Днес немалко кабили живеят в емиграция и основно в бившата метрополия Франция поради значителното френско и културно влияние в региона на Магреб през 19 и 20 век.

Разпространение и численост[редактиране | редактиране на кода]

Кабилите живеят в Алжир, населявайки планинските исторически области Голяма и Малка Кабилия, които се намират на изток от столицата на страната Алжир по крайбрежния планински район на Атласките планини, на територията на историческа Нумидия. Числеността им в Алжир е от 3 млн. (по оценка от 2007 г.) до 6 млн., но има данни, че реалният им брой е доста по-голям, като достига 7 – 8 млн. души Има също така много кабили във Франция (676 хил.), Белгия (50 хил.), Великобритания (над 3 хил.) и т.н.

Обичаи, бит, занаяти и култура[редактиране | редактиране на кода]

Основният поминък на кабилите е земеделието и най-вече овощарството – отглеждат смокини, маслини и др. Сред кабилите има силен стремеж към урбанизация, а общността е излъчила редица видни представители сред елита на Алжир – търговци, служители, интелигенти, спортисти.[източник? (Поискан преди 17 дни)]

Кабилите имат свое движение за опазване на специфичните си етно-културни традиции и обичаи. Социокултурното им и секуларно възрожденско движение е известно като „кабилизъм“, което не съвсем коректно е означавано още и като „берберско възраждане“ (Printemps berbère), а политическата си изява на местно ниво в Алжир те осъществяват основно с подкрепа за партиите „Обединение за култура и демокрация“ и „Фронт на социалистическите сили“.[източник? (Поискан преди 17 дни)]

Традиционните кабилски поселения са планински. Характерно за тях е, че имат по 2 улици – поотделно за жените и за мъжете, явно заимствано от арабско-османските времена в Магреб. Местната община се нарича тадарт, джамаат и се оглавява от старейшина-водач, наричан амин, амекран. Родовете им се броят назад 4 – 5 поколения и се наричат адрум. Патриархалните им кланове се състоят от местните родове и се наричат тарарубт, като се обединяват на териториален признак в племенни общности, наричани ахам – букв. голяма къща. Кабилите са моногамни.[източник? (Поискан преди 17 дни)]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kabyle people“ и страницата „Кабилы“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.