Правителство на Пламен Орешарски
| Правителство на Пламен Орешарски | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Росен Плевнелиев | |||
| Председател | Пламен Орешарски | |||
| Избори | 2013 | |||
| Сформиране | 29 май 2013 г. | |||
| Разпускане | 6 август 2014 г. | |||
| Продължителност | 1 година, 69 дни | |||
| Първоначален състав | ||||
| Коалиция | БСП, ДПС (подкрепяни от Атака) | |||
| Министри | 17 | |||
| ~ мъже | 11 | |||
| ~ жени | 6 | |||
| Представителство | ||||
| Народно събрание | 143 / 240
| |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | XLII народно събрание | |||
| Разпуснато от | XLII народно събрание | |||
Правителството на Пламен Орешарски е деветдесет и второто правителство на Република България, назначено с решение на XLII народно събрание от 29 май 2013 г.[1] Управлява страната до 6 август 2014 г., след което подава оставка. Наследено е от правителството на Георги Близнашки.[2][3]
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Бюджетна политика
[редактиране | редактиране на кода]Малко след своя избор, на 22 юли новото правителство внася закон за промяна на бюджета. За това няма някаква крайна необходимост, макар да се наблюдава известно изоставане с приходите, а правителството обосновава промяната с желанието си да увеличи разходите и бюджетния дефицит като средство за увеличаване на икономическия растеж. Бюджетът за 2014 година е изготвен при свръхоптимистични предпоставки за приходите и разходите, до средата на годината се натрупва изоставане в приходите с около 1 милиард лева и още следващото служебно правителство е принудено да подготви проекта за промяната му.[4]
Вътрешна политика
[редактиране | редактиране на кода]Правителството идва на власт след парламентарните избори през 2013 г. Бойко Борисов връща мандата, поради отказа на другите три партии в парламента да подкрепят правителство на ГЕРБ. Правителството е оглавено от кандидата на БСП за премиер – финансистът Пламен Орешарски, който сформира експертен кабинет от представители на БСП, ДПС и независими експерти. Партиите, подкрепящи правителството, имат 120 депутати в парламента.[2] Волен Сидеров от Атака осигурява необходимия кворум от 121 души, необходим за започване на заседанието за избор на правителството, като лично се регистрира. Регистрацията му е посрещната с аплодисменти от БСП и ДПС, а депутатите от ГЕРБ напускат пленарната зала.[3]
На 14 юни 2013 г. по предложение на премиера парламентът избира депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС. Това предизвиква многохилядни протести в София и други големи градове в страната, с искане за оставка на правителството. В някои градове, като Пловдив и Благоевград, протестират и срещу назначените областни управители от квотата на ДПС.
Съставяне
[редактиране | редактиране на кода]Кабинетът, предложен от Пламен Орешарски, е формиран от политически дейци на БСП, ДПС и независими експерти. Разпределението на министрите е в съотношение 10:3:4.
Кабинет
[редактиране | редактиране на кода]Сформира се от следните 17 министри и един председател:[2][3][5]
- 1: – преобразуват се на основание чл. 84, т. 7 и чл. 108 от Конституцията на Република България следните учреждения:
- Министерството на регионалното развитие и благоустройството – в Министерство на регионалното развитие;
- Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – в Министерство на икономиката и енергетиката;
- Министерството на физическото възпитание и спорта – в Министерство на младежта и спорта;
- Министерството на образованието, младежта и науката – в Министерство на образованието и науката.
- 2: – създават се на основание чл. 84, т. 7 и чл. 108 от Конституцията на Република България следните учреждения:
Промени в кабинета
[редактиране | редактиране на кода]от 19 юни 2014
[редактиране | редактиране на кода]- Министърът на околната среда и водите Искра Михайлова е избрана за евродепутат и освобождава министерския пост. На нейно място е избран Станислав Анастасов.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| околна среда и води | Станислав Анастасов | ДПС | |
Оставка
[редактиране | редактиране на кода]Протести срещу кабинета „Орешарски“ започват още преди избирането на Пламен Орешарски за министър-председател и неговия кабинет от Народното събрание, след огласяването на неговия избор за министри. Протестите възникват като реакция едновременно на личността на Орешарски и министрите му, както и очакваните и оповестени политики, особено свързани със зелени теми като: застрояване на природни места, строеж на АЕЦ „Белене“ и други. Впоследствие към това се добавя и практиката за непрозрачно назначаване на държавни длъжности, първото от които е за шеф на ДАНС. Протестите продължават повече от година – 405 дни. В резултат на протестите нарастват и противоречията между партиите подкрепящи правителството – БСП и ДПС[6] на 23 юли 2014 г. министър-председателят Пламен Орешарски подава оставката на правителството си.[6][7]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДВ. Указ № 99 от 29 май 2013 г. на Росен Плевнелиев. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 48 от 31 май 2013 г.
- 1 2 3 „България има правителство“, 29 май 2013 Архив на оригинала от 2015-10-04 в Wayback Machine. // вестник „Нов Глас“
- 1 2 3 „Кабинетът Орешарски избран от БСП и ДПС с осигурен кворум от „Атака“, 29 май 2013 // Mediapool.bg
- ↑ Стайков, Калоян. Фискална политика – ефекти от рецесията и следкризисна консолидация // Ганев, Петър и др. Анатомия на кризата. София, Институт за пазарна икономика, 2015, 90-93 с. ISBN 978-954-8624-45-9.
- ↑ ДВ. Решение за избиране на Министерски съвет на Република България. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 48 от 31 май 2013 г.
- 1 2 Оставката на кабинета е факт // btvnovinite.bg. bTV Media Group, 23.07.2014. Посетен на 23.07.2014.
- ↑ Орешарски подаде оставка (допълнена) // dnevnik.bg. Икономедия, 23 юли 2014. Посетен на 23.07.2014.
| |||||||||||

