Национален историко-археологически резерват „Кабиюк“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кабиюк)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кабиюк
Подрастващи мъжки кончета от различни породи
Крави от рядката порода Българско сиво говедо

Кабиюк е най-старото държавно стопанство в България под административното управление на Министерството на земеделието и храните, разположено в историческа местност край Шумен. В него се отглеждат редки и автохтонни български породи животни.

В миналото вероятно тук е съществувало селище, естествен сателит на първата столица на Първата българска държава – Плиска. По време на Османската власт тук е изградено конно стопанство, което да снабдява с бойни коне европейската част на османската армия. В по-новата история на България районът е известен с лятната резиденция на княз Батенберг, в която е подписан актът на Съединението. През 2011 г. районът на стопанството и околните земи са обявени за национален историко-археологически резерват.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Кабиюк се намира на около 13 km северно от Шумен в близост до квартал Макак. Стопанството и прилежащите към него жилищни постройки са обособени в отделно кметство, наречено Коньовец.

Конно стопанство[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Стопанство „Кабиюк“ е създадено през 1864 г. от русенския валия Мидхад паша като държавен конезавод в Османската империя с основна задача да снабдява армията ѝ на Балканския полуостров с ездитни коне. За кратко време заводът увеличава броя на конете. По време на Руско-турската война конете са отведени от него и заводът остава празен. Поради острата нужда от коне за новата българска армия стопанството бива възстановено през 1883 г. Неуспехи в производството на коне през първите четири години водят до затварянето на завода. Същинското възстановяване на дейността му започва през 1894 г. като "Държавен конезавод, склад за жребци и ремонтно конско депо „Кабиюк“.[1]

От самото начало в стопанството са обособени и спомагателни отдели като говедовъден, овцевъден, свиневъден и птицевъден, като първоначалната идея е те да служат за задоволяване на собствените нужди, но по-късно биват оформени като племенни отдели. Именно поради тази причина през 1911 г. конезаводът е преименуван в Държавен завод за добитък и депо за мъжки разплодници. През годините след Втората световна война стопанството продължава дейността си под името Държавно земеделско стопанство „Васил Коларов“. През 1963 г. влиза в състава на Селскостопанската академия.

„Кабиюк“ бива многократно преименуван: Държавно племенно животновъдно стопанство „Васил Коларов“, Опитна станция по биволовъдство и коневъдство „Кабиюк“, Държавен племенен семепроизводствен комплекс „Кабиюк“. През 2004 г. с приемане на Закона за животновъдството стопанството е преименувано в Държавно предприятие „Кабиюк“. През 2011 г. е обявен за национален историко-археологичен резерват.

Основна насока в дейността му е развитието на племенното коневъдство и овцевъдството, запазването на автохтонни породи говеда и овце в съществуващия генетичен резерват. Дейността на стопанството се субсидира от държавата.

Състояние днес[редактиране | редактиране на кода]

В наши дни стопанството е държавно и се субсидира от държавата. Тук се отглеждат и няколко редки български породи селскстопански животни, сред които медночервената шуменска овца, Каракачанска овца, Българско сиво говедо, Дунавска бяла свиня и други. От конете също се отглеждат различни породи като Арабски кон (с неговата разновидност Шагия), Английски кон, Хафлингер, Шотландско пони и българската порода Източнобългарски кон.

Музей на коня[редактиране | редактиране на кода]

Под идейното ръководство и активното участие на ветеринарния лекар Рачо Рачев през 1984 г. е основана музейна експозиция на коня[2] На 19 септември 1987 г. тя е открита официално от Пенчо Кубадински като Музей на коня.

Археологически резерват[редактиране | редактиране на кода]

Днес на територията на стопанството е обособен природо-археологически резерват „Кабиюк“. Могат да бъдат посетени и наблюдавани няколко интересни обекта. Мястото е посещавано от организирани туристически групи, предимно летовници по българското Черноморие.

В началото на април 2011 г. със заповед на министъра на културата Вежди Рашидов започва определяне на границите на бъдещ историко-археологически резерват.[3] С изменението на Закона на културното наследство в приложението към него Кабиюк е добавен под №32 с името Ранно средновековно селище Кабиюк като археологически резерват, разположен на територията на 2 общини – Шумен и Хитрино (ДВ. бр. 54 от 15 юли 2011). На 16 септември 2011 г. заместник-министърът на културата Тодор Чобанов обявява официално решението за това Кабиюк да се превърне в четвъртия за Област Шумен национален историко-археологически резерват.[4]

Лятна резиденция[редактиране | редактиране на кода]

Резиденцията на княз Александър I Батенберг е ползвана от владетелите на Третото българско царство.

В нея е подписан актът на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.[5]

Могилата[редактиране | редактиране на кода]

„Могилата“ е защитена местност и представлява земно възвишение, намиращо се в землището на Коньовец, част от природо-археологическия резерват. Тя обхваща площ от 47,5 ha и е обявена за защитен обект за опазване на разнообразната степна растителност.

Ботаническите проучвания показват, че видовото разнообразие е различно за всеки скат от нея. Установено е, че тук се намира най-добре запазеното находище на степна растителност в България. На този малка територия виреят около 200 вида тревни и храстовидни видове, включително степна растителност.

По–характерни от тях са коило, руска самодивска трева, нисък бадем, пролетно котенце (съсънка}, пролетен горицвет, син и сребрист конски босилек, повет, дребна перуника, жълт равнец и други.[6]

Археологически обекти[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 г. при разкопки на 3 km южно от Кабиюк, ръководени от проф. Рашо Рашев, е разкрит поменално-погребален ранносредновековен могилен комплекс. Проучванията показват неговото първостепенно значение в топографията на тогавашната столична област. В могила №4 е открит единственият засега гроб на прабългарски аристократ. Той е погребан със сабя, конска амуниция, колан със сребърни украшения и конска кожа в краката.

Северно от Могилата през 2007 г. започва проучване на монументална каменна сграда с големи размери. Смята се, че това е бил ранносредновековен езически храм. Откриването му е сигурен знак за разкритието на нов, неизвестен досега аул от Първото българско царство.[7]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Коневъдство, Р. Караиванов, Г. Бързев, Агропрес 1994 г., стр.18-19

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]