Каблешково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Каблешково.

Каблешково
Кметството на Каблешково
Кметството на Каблешково
България
42.6601° с. ш. 27.568° и. д.
Каблешково
Област Бургас
42.6601° с. ш. 27.568° и. д.
Каблешково
Каблешково
42.6601° с. ш. 27.568° и. д.
Каблешково
Общи данни
Население 2992 души[1] (15 декември 2021 г.)
57 души/km²
Землище 52,514 km²
Надм. височина 141 m
Пощ. код 8210
Тел. код 05968
МПС код А
ЕКАТТЕ 35033
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   кмет
Поморие
Иван Алексиев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Каблешково
Елена Бояджиева
(ГЕРБ)
Каблешково в Общомедия

Каблѐшково[2] е град в Югоизточна България. Намира в границите на Община Поморие и е в близост до град Несебър. Населението на града към 2014 г. е около 2900 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на 12 km от общинския център Поморие, на 15 km от Несебър и на 20 km от областния център Бургас.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на загиналите във войните.

До 1934 г. селото се е наричало Даутлии (понякога погрешно произнасяно Давутлии). Получава статут на град през 1969 г.[3] В Каблешково живеят много преселници от Егейска Македония и Тракия, Караманджа (днешна Козница) както и от Еркеч (днешно Козичино).

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Даутлии е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

Известен е също с активната си антифашистка дейност по време на Втората световна война. Родно място е на известния поет-партизанин Атанас Манчев (1921 – 1944), както и на цяла плеяда партизански личности, по-известни от които са Киро Рачев, Вълчан Иванов, Трайко Траев, Захари Димитров, Иван Немцов, Станчо Манолов, Пенчо Тотев. Йовчо Петков, Иван Петков, Иванка Петкова (Францова), Франц Киркоров Калайджиев и др.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19342312
19462603
19562589
19652732
19752634
19852750
19922854
20012817
20112926

Етническият състав включва 1989 българи и 816 цигани.[5]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалището в Каблешково

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

  • Завод за технически въглен (ЗТВ);
  • Винарска изба „Каблешково“
  • Клон на „Черноморско злато“, гр. Поморие
  • Цех за най-вкусната Боза
  • Цех за мебели
  • Цехове за дограма
  • Цехове за бетонови и метални колове
  • ТКЗС Каблешково

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Край Каблешково все още не е започнало строителството на обещания туристически голф-комплекс, наречен „Black Sea Golf & Country Club“. Общата стойност на проекта възлиза на 194 млн. евро и се планира да бъде „завършен“ през 2020 г.[6]

Впоследствие голф игрището е отложено и земята е разпродадена на частни фирми, които строят къщи на арабски, кувейтски и сирийски граждани.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Каблешково е известен със своя „Четвъртък-пазар“, който се провежда всеки четвъртък на най-широката улица в града. През лятото пазарът се посещава от множество чуждестранни туристи, превозвани с автобуси от различни туроператорски фирми от Несебър, Слънчев бряг, Бургас, Поморие и др. туристически центрове.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Православният храм „Свети Димитър“ датира от 1869 г.[7]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Енциклопедия България, 1982 г.
  3. Указ на Президиума на НС на НРБ от 27.08.1969.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
  5. Ethnic composition of Bulgaria 2011
  6. Каблешково се превръща в нова туристическа дестинация
  7. Списък на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии. // Посетен на 06.04.2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България