Каблешково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Каблешково.

Каблешково
Кметството на Каблешково
Кметството на Каблешково
България
42.6601° с. ш. 27.568° и. д.
Каблешково
Област Бургас
42.6601° с. ш. 27.568° и. д.
Каблешково
Каблешково
42.6601° с. ш. 27.568° и. д.
Каблешково
Общи данни
Население2908 души[1] (15 декември 2023 г.)
55,4 души/km²
Землище52,514 km²
Надм. височина141 m
Пощ. код8210
Тел. код05968
МПС кодА
ЕКАТТЕ35033
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Поморие
Иван Алексиев
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Каблешково
Елена Бояджиева
(ГЕРБ)
Каблешково в Общомедия

Каблѐшково е град в Югоизточна България.[2] Намира се в област Бургас, община Поморие между градовете Поморие и Несебър. Населението на Каблешково към 15.12.2022 г. е 2949 жители по настоящ адрес.[3]

Паметник на загиналите във войните.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на 12 km от общинския център Поморие, на 15 km от Несебър и на 20 km от областния център Бургас.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1934 г. селото се е наричало Даутлии (понякога погрешно произнасяно Давутлии). Получава статут на град през 1969 г.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Даутлии е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Каблешково е едно от малкото населени места в България, в които населението се увеличава след края на социализма през 1989 г.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19342312
19462603
19562589
19652732
19752634
19852750
19922854
20012817
20112926
20212727

Етническият състав включва 1989 българи и 816 цигани.[6]

Основно училище „Паисий Хилендарски“

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалището в Каблешково
  • Основно училище „Паисий Хилендарски“
  • Народно читалище „Атанас Манчев“
  • Кметство

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

  • Завод за технически въглен (ЗТВ);
  • Винарска изба „Каблешково“
  • Клон на „Черноморско злато“, гр. Поморие
  • Цех за най-вкусната Боза
  • Цех за мебели
  • Цехове за дограма
  • Цехове за бетонови и метални колове
  • ТКЗС Каблешково

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Край Каблешково все още не е започнало строителството на обещания туристически голф-комплекс, наречен „Black Sea Golf & Country Club“. Общата стойност на проекта възлиза на 194 млн. евро и е планиран да бъде „завършен“ през 2020 г.[7]

Впоследствие голф игрището е отложено и земята е разпродадена на частни фирми, които строят къщи на арабски, кувейтски и сирийски граждани.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанас Манчев (1921 – 1944) – партизанин, ремсист, поет и общественик, загинал в сражение с жандармерията.
  • Донка Байкова – професор, специалистка по хранене и диететика и обществено здраве.
  • Захари Димитров (? – 29.6.1944) – партизански ятак, убит край с. Добра поляна.[8]
  • Иван Неделчев – доброволец в македоно-одринското опълчение през Балканската война. [9]
  • Иван Немцов (? – 29.6.1944) – партизански ятак, убит край с. Добра поляна.[8]
  • Иван Петков (? – 29.6.1944) – партизански ятак, убит край с. Добра поляна.[8]
  • Киро Рачев (? – 26.6.1944) – партизанин, роден в Каблешково, разстрелян без съд край с. Добра поляна.[8]
  • Михаил Дойчев – комунистически партизанин, офицер и общественик, допринесъл за развитието на гр. Каблешково.
  • Неделчо Колев – световен и европейски шампион по вдигане на тежести, спортист на България за 1973 (баща на джаз и соул певицата Рут Колева).
  • Пенчо Тотев (? – 29.6.1944) – партизански ятак, убит край с. Добра поляна.[8]
  • Яна Лъскова (? – 29.6.1944) – партизански ятак, убита край с. Добра поляна.[8]
  • Янка Танева – народна певица от Тракийската фолклорна област.
  • Янко Палаузов – общественик.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Каблешково е известен със своя „Четвъртък-пазар“, който се провежда всеки четвъртък на най-широката улица в града. През лятото пазарът се посещава от множество чуждестранни туристи, превозвани с автобуси от различни туроператорски фирми от Несебър, Слънчев бряг, Бургас, Поморие и др. туристически центрове.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Православният храм „Свети Димитър“ датира от 1869 г.[10]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедия България, 1982 г.
  3. Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, ГРАО, 15.12.2022.
  4. Указ на Президиума на НС на НРБ от 27.08.1969.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
  6. Ethnic composition of Bulgaria 2011
  7. Каблешково се превръща в нова туристическа дестинация
  8. а б в г д е Никой не е забравен, нищо не е забравено, „Radio Milena“, новини от Поморие и региона, 06.06.2016.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 489.
  10. Списък на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии // Посетен на 06.04.2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]