Каваклиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кавакли.

Каваклиево
Άγιος Αθανάσιος
Центърът на Каваклиево
Центърът на Каваклиево
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Надм. височина 6 m
Население (2001) 4846 души
Пощенски код 570 03
Телефонен код 2310-70
Каваклиево в Общомедия

Каваклиево или Каваклиово или Кавакли (на гръцки: Άγιος Αθανάσιος, Агиос Атанасиос, до 1927 година Καβακλή, Кавакли[1]) е малък град в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 4846 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на 24 километра северозападно от Солун. Традиционно има две махали – Долно Каваклиево (Κάτω Καβακλί) и Горно или Вардар Каваклиево (Βαρντάρ Καβακλί).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Женска селска носия от Каваклиево в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг

В XIX век Каваклиево е българско чифлишко селище в Солунска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Кавакли като българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кьопек Кавакли (Keupek-kavakly) живеят 60 гърци.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Каваклиево (Cavaclievo) е показано като село с 12 домакинства и 42 жители българи.[5]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Горно Каваклиово живеят 115, а в Долно Каваклиово 85 българи християни.[6]

Цялото население на Каваклиево е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Каваклиево (Dolno-Kavaklievo) има 80, а в Горно Каваклиево (Gorno-Kavaklievo) – 144 българи патриаршисти гъркомани и във второто село работи гръцко училище.[7]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Кавакли Долно (Καβακλί Κάτω) е славяногласно село в Солунската митрополия с 30 жители с гръцко съзнание, а Кавакли Горно (Καβακλὶ Ἄνω) е славяногласно село в Поленинска епископия със 76 жители (40 мъже и 36 жени) с гръцко съзнание и в селото работи гръцко смесено начално училище с 16 ученици и 1 учител.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и в 1913 година след Междусъюзническата война Каваклиево остава в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Агиос Атанасиос. Българското му население се изселва, а чифликът става собственост на солунски евреин и е обработван от 10 семейства цигани мюсюлмани. След разгрома на Гърция в Гръцко турската война държавата откупува чифлика, мюсюлманското население се изселва и от октомври 1922 до 1924 година в Каваклиево са настанени гърци бежанци от 25 села в Източна Тракия и 7 от района на Смирна в Мала Азия. Към землището на селото от 26 000 акра са прибавени и 35 000 акра от това на съседното село Текелиево.[9]

В 1928 година Каваклиево е бежанско село с 467 бежански семейства и 1952 жители бежанци.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Каваклиево
  • Flag of Greece.svg Николаос Сянцис (Νικόλαος Σιάντσης), гръцки андартски четник[11]
  • Flag of Greece.svg Христос Дзикас (Χρήστος Τζίκας), гръцки андартски деец, информатор на Каравитис, арестуван и осъден на доживотен затвор от турсктие власти, освободен след застъпничеството на гръцкия консулски агент Филотас, участник в Балканската война в 5-а гръцка дивизия[11].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καβακλή -- Άγιος Αθανάσιος
  2. Κουκουρίκης, Κωνσταντίνος, Πηνελόπη Ευαγγέλου. Ένα Μακεδονικό σπίτι 105 ετών. // 2008. Посетен на 12 юли 2013 г.
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 154-155.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 218-219.
  8. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  9. Δήμος Αγίου Αθανασίου
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 120. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония