Кадия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кадия (през турски от думата на арабски: قاضٍ‎ [qɑːd̪iː] – ка́ади) е мюсюлмански съдия, раздаващ правосъдие въз основа на шариата[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите кадии са назначени от халиф Умар бен ал-Хаттаб в Медина, Басра и Куфа (Южен Ирак)[1]. После започват назначения на кадии в крупни градове и области, а по време на военни походи – във войските. Кадиите се назначава само от халиф.

През втората половина на VIII век е учредена длъжността върховен кадия (ка́ди аль-куда́т на арабски: قاضي القضاة‎), на когото е възложено от името на халифа да назначава всички кадии в халифата и да приема апелации по техните решения[1].

В Османската империя кадията изпълнява също нотариални и някои административни функции на територията на съдебния район, наричан кадилък и който отговарял на/за каазата.

Същност[редактиране | редактиране на кода]

По статут кадията стои по-високо от имама на джамията и е глава на мюсюлманите от града или областта. Тъжбите по сделки или семейни конфликти, както и престъпления, засягащи частни права (убийство и причиняване на телесни повреди), кадията разглежда само по искане на лицето, чието право е нарушено, а други дела – по искане на всеки, включително по собствена инициатива. Преди да вземе решение, той е длъжен да изслуша засегнатите страни.

Решението на кадията не може да бъде преразгледано. По такъв начин шариатският съд носи персонален характер и неговият авторитет пряко зависи от авторитета, справедливостта, религиозността и равнището на образованост на кадията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ислам. Энциклопедический словарь. М.: „Наука“, Главная редакция восточной литературы, 1991. 315 с. – ISBN 5-02-016941-2, с. 125

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]