Каетан Загорски
| Каетан Загорски Cajetan Zagorski | |
| австрийски и австро-унгарски дипломат | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Каетан Загорски (на полски: Cajetan Zagorski) е австрийски и австро-унгарски дипломат от полски произход, служил на Балканите във втората половина на XIX век.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 май 1831 година в Дембица, Галиция. Учи право във Виенския университет като външен студент, като полага само два държавни изпита. Владее свободно полски, немски, английски, френски, италиански и унгарски. На 28 юли 1861 година е назначен за канцлер в генералното консулство във Варшава. На 11 ноември 1863 година се жени за Людовика Лайндорфер. На 31 май 1869 година става канцлер в консулствоот в Яш. На 21 август 1871 година е изпратен като канцлер в Турну-Северин и е назначен на 29 септември 1871 година.[2]
На 16 декември 1879 година е преместен във Видин и получава назначение на 15 март 1880 година. От 17 юли 1882 година е консул. Барон фон Тешенберг, който провежда проверка на балканските консулства в 1883 година, чува само добри неща за консула фон Загорски и това е потвърдено от агента на „Лойд“ във Видин. Във видинското консулство той намира похвали за консула, но подава неподписан обвинителен акт до Министерството на външните работи. Според този обвинителен акт „той натрупал 80 000 гулдена капитал в Турну-Северин за седем години, въпреки че е пристигнал там без пукната пара. Работил е като търговец, а не като консул, довел до фалит богати търговци и си е осигурил пари и голямо разнообразие от стоки по време на инвентаризация. Когато го преместиха във Видин преди три години, животът му беше в опасност. Жени от корабостроителницата викаха: „Мошеник, полски евреин, а не консул! Така действа във Видин!“ Според доклада Загорски преместил консулството далеч от Дунав, защото било по-евтино, приемал подкупи, използвал средства от фонда за подпомагане на бедните, за да се грижи за градината си, играел карти с руски офицери цяла нощ, спял сутрин и прекарвал следобеда в игра на кегли,[2] изисквал прекомерни такси.[3]
Въпреки доклада Загорски остава във Видин. На 20 ноември 1883 година е назначен във Вльора, а на 18 декември 1884 година е натоварен с правомощията на генералното консулство в Янина. През май 1886 година получава похвала от началника на Генералния щаб за коригиране на четково копие на военната картография „Македонският басейн с албанските крайбрежни територии“ с добавяне на множество нови, военно значими данни.[3]
На 18 октомври 1886 година става консул в Битоля, като встъпва на 19 март 1887 година.[3][4] На 6 октомври 1888 година е извикан на служба в Министерството на външните работи. Временно натоварен е с управлението на Генералното консулство в Марсилия от 25 август до 2 октомври 1889 година.[3] В 1889 година става временно управляващ в Браила.[1] На 11 октомври 1891 година е назначен за ръководител на Генералното консулство в Трабзон, като от 12 май 1892 година е генерален консул.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Mitea, Ionel Constantin. Austrian consular representation in the ports of the maritime Danube and Black Sea in 1833-1916 // Емінак (2 (50). Mykolaiv, SRC «Lukomorie», 2025. DOI:10.33782/eminak2025.2(50).788. ISSN 2708-0226. p. 87. (на английски)
- 1 2 3 4 Deusch, Engelbert. Die effektiven Konsuln Österreich (-Ungarns) von 1825–1918 : Ihre Ausbildung, Arbeitsverhältnisse und Biografien. Köln, Weimar, Wien, Böhlau Verlag, 2017. ISBN 9783205204930. S. 706. (на немски)
- 1 2 3 4 5 Deusch, Engelbert. Die effektiven Konsuln Österreich (-Ungarns) von 1825–1918 : Ihre Ausbildung, Arbeitsverhältnisse und Biografien. Köln, Weimar, Wien, Böhlau Verlag, 2017. ISBN 9783205204930. S. 707. (на немски)
- ↑ Lory, Bernard. Un poste consulaire en Macédoine, Bitola-Monastir, 1851-1912 // Cahiers balkaniques 38-39. 6 décembre 2011. DOI:10.4000/ceb.849. Посетен на 29 декември 2017.
| Франц фон Кнапич | → | битолски австро-унгарски консул (18 октомври 1886 – 6 октомври 1888) |
→ | Рудолф Погачер |
