Казашко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Казашко
България
Red pog.png
Казашко
Област Варна
Red pog.png
Казашко
Общи данни
Население 353 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 2,656 km²
Надм. височина 1 m
Пощ. код 9140
Тел. код 052
МПС код В (В)
ЕКАТТЕ 35211
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Варна
Иван Портних
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Казашко
Гергана Иванова
(независим)

Казашко е село в Североизточна България. То се намира в община Варна, Област Варна.

Село Казашко е разположено на северния бряг на Варненското езеро,едва на 6 км.западно от гр.Варна. Общата му площ е 168 000 кв.м .На юг граничи с Варненско езеро,северната му граница е ЖП линията Варна-София,на изток е Защитена местност "Казашко",попадаща в екомрежата Натура 2000.На запад от селото е пристанище "Бон Марин".Въпреки природните дадености,селото е в близост до Западна промишлена зона на град Варна,която все повече се разраства и в скоро време то ще се окаже "оазис" всред складове ,терминали и заводи...

Преди повече от 300 години,прокудени от религиозните реформи на Патриарх Никон и европеизацията на тогавашна Русия по времето на Петър Велики ,много староверци напускат пределите на древна Русия. Заселват по поречието на Дунав, в Мала Азия и другаде, търсейки спасение за вярата си /изповядват древно православие и до днес/. Промените настъпват и в тогавашна Румъния, където старообрядците живеели известно време необезпокоявани от никого. Започнало оформяне на граждански регистри, ваксинирането на войниците и други неща, които те не приемали и смятали за ерес. Матвей Русов тръгва със семейството си в 1905 г. за Турция при други староверци. Пътят му го отвежда до брега на Варненското езеро.Мястото му се сторило хубаво. В близост до вода,където можели да развиват поминъка си риболова и достатъчно далеч от големия град /Варна/,който в представите им носел само беди и нещастия...Установява се тук и се отказва да пътува за Турция.По-късно идват още семейства и в 1908 г.селото е признато с Царски указ на Фердинанд за населено място с.Казашка махала.С това название е познато до 1952 г.,когато официално се именува КАЗАШКО. Но повечето варненци го знаят като "руското село". До 1949 г. не са били позволени смесените бракове. В онази година "революция" предизвиква едрият напет казак Карней Григоров, който се влюбва в малката черноока българска девойка Живка. Синеокият левент довежда за първа българска снаха Живка, с очи като маслини, спуснала дълги черни коси. Момичето, едва 16 годишно, приема обичаите на казаците, техния говор /стар южноруски диалект/, характерното им облекло и задължително коса, сплетена на 2 плитки и покрита с кашмирена кърпа. Една нощ както спяла мъжът ѝ отрязал с ножица плитките и ѝ казал "Ако исках казачка, щях да се оженя за такава-искам теб и съм те харесал такава, каквато си, не искам да им подражаваш". Оттогава Казашко се е превърнало в интернационалното село, освен български зетьове и снахи, вече имат зет палестинец, грък, швейцарец... а каква само комбинация става между "вольная казачка" и македонец... Хората от близкото село Тополи и хората от Казашко са в постоянна дружба.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Районът около селото е включен в Натура 2000. Има много красиви места - обширни площи с тръстика, много птици, красиви брезови горички.

През седмицата на морето на град Варна, дни преди Голяма Богородица, с. Казашко празнува Деня на моряка и рибаря.Тази година е на 11 август 2013 г. /неделя/. В този ден местните обличат разноцветните си казашки носии и всичко прелива от багри и музика... Празникът всяка година се мени и се насрочва от кмета на селото.Четвърти мандат вече, с твърда ръка и добро сърце тук управлява хубавата Гергана - единствената жена, получила звание Атаман с майорски чин /есаул/ в Москва. Тук се намира и единствената в България Древноправославна руска църква /староверска/,която е на подчинение на Древноправославния руски Патриарх Александр Московски .

Други[редактиране | edit source]

В Казашко населението е съставено предимно от потомци на руски старообрядци,които във времената на църковните реформи на Патриарх Никон се разбягват и намират убежище при донските и кубански казаци.Впоследствие се получава една смесица оТ донски и кубански казаци,изповядващи старообрядчеството/древното православие/. Тачат традициите, но всички странности, които представляват интерес за "външните", приемат за даденост и не осъзнават "богатството", с което разполагат...

Транспортна връзка на селото с Варна са градските автобусни линии 18А и 118А, пътническите влакове, спиращи на гара "Тополите", и автобусите на девненския автотранспорт по линия Варна-Девня №14. Движат се на точен час и началната спирка е печатницата в гр.Варна, където спира 31 за Виница. Селото е малко но е много красиво, макар и езерото да е замърсено пак е красиво, но вината не е на живущите, а на други компоненти.

Външни препратки[редактиране | edit source]