Казашко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Казашко
1181 Казашко 01.jpg
Общи данни
Население 349 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 2,656 km²
Надм. височина 1 m, 7 m
Пощ. код 9140
Тел. код 052
МПС код В
ЕКАТТЕ 35211
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Варна
Иван Портних
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Казашко
Гергана Иванова
(независим)

Казашко е село в Североизточна България. То се намира в община Варна, област Варна и е най-малкото населено място в общината[1].

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Казашко е разположено на северния бряг на Варненското езеро, на 6 км западно от град Варна. Общата му площ е 168 000 кв. м. На юг граничи с Варненското езеро, северната му граница е железопътната линия Варна-София, на изток е защитена местност „Казашко“, попадаща в екомрежата Натура 2000. На запад от селото е пристанище „Бон Марин“. Селото е в близост до Западната промишлена зона на град Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

В селото живее компактна общност потомци на руски имигранти - некрасовци. През втората половина на XVII век религиозните реформи на патриарх Никон Московски и европеизацията на Руското царство по времето на Петър Велики прокужда много староверци извън пределите на Русия. В Казашко населението е съставено предимно от потомци на руски старообредци, намерили убежище при донските и кубански казаци. Под предводителството на Игнат Некрасов те се заселват предимно по поречието на Дунав, а малки групи достигат Мала Азия.

Промените застигат казаците-старообредци и във Влашко, където те живеят известно време необезпокоявани от никого. Започва оформяне на граждански регистри, ваксиниране на войниците и други повинности, които имигрантите не приемат и смятат за ерес. През 1905 г. Матвей Русов тръгва със семейството си от Саръкьой (окръг Тулча) към Османската империя при други староверци. Пътят му го отвежда до брега на Варненското езеро, където той се установява и развива поминъка си от риболов. По-късно пристигат още семейства от Тулча, Журиловка и Каркалиу[2], и през 1908 г. селото е признато с Царски указ на Фердинанд I Български за населено място под името Казашка махала. С това название е познато до 1952 г., когато официално се именува Казашко. До 1949 г. в селото не са позволени смесените бракове, докато казакът Карней Григоров не довежда за първа българска снаха Живка.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Руската древноправославна църква
Входът на читалище „М. Шолохов“

Районът около селото е включен в Натура 2000. Има обширни площи с тръстика и брезови горички, обитавани от разнообразие от птици.

Ежегодно, дни преди Голяма Богородица, село Казашко празнува Деня на моряка и рибаря, наричан и Посрещане на рибаря. Празникът всяка година се мени и се насрочва от кмета на селото.

Тук се намира и единствената в България древноправославна руска църква (староверска), която е на подчинение на Руската древноправославна църква. В селото фукционира читалище „Михаил Шолохов“.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Транспортна връзка на селото с Варна е градската автобусна линия 18А, а така също пътническите влакове, спиращи на гара „Тополите“, и автобусите на девненския автотранспорт по линия Варна-Девня №14. Движат се на точен час и началната спирка е печатницата в гр. Варна, където спира 31 за Виница.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 257
1946 221
1956 303
1965 312
1975 409
1985 338
1992 340
2001 346
2011 334

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 334 100.00
Българи 243 72.75
Турци ? ?
Цигани
Други 55 16.46
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 36 10.77

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. kmeta.bg
  2. Узенёва Е. С. СТАРООБРЯДЧЕСКИЕ ГОВОРЫ В БОЛГАРИИ: СОВРЕМЕННОЕ СОСТОЯНИЕ/Simpozij Obdobja 26: Slovenska narečja med sistemom in rabo. — Ljubljana, 2009. — С. 141—147
  3. „Справка за населението на село Казашко, община Варна, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 13 декември 2016. (на български)
  4. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 11 декември 2016. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2016. (на английски)
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България