Казашко хетманство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Запорожка войска
на украински: Військо Запорозьке

1649 г. – 1764 г. (1782 г.)
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб на Запорожката войска
според „Летописи на Григорий Грабянки“[1][2]
Хетманството между 1649–1654 г.
Хетманството между 1649–1654 г.
Континент
СтолицаЧигирин (1649–1657 г.),
Хадяч (1663–1668 г.),
Батурин (1669–1708 г.; 1750–1764 г.),
Глухов (1708–1722 г.; 1727–1734 г.)
Най-голям градКиев, Чернигов, Полтава, Нежин, Стародуб, Чигирин, Батурин, Брацлав, Глухов
Официален езикрутенски език
Неофициален езикрутенски език, църковнославянски език, полски език, румънски език
РелигияПравославие
Форма на управлениестратократична изборна монархия
хетман[3]
  • 1648–1657 г.
    (първи)
Богдан Хмелницки
  • 1750–1764 г.
    (последен)
граф Кирил Григоревич Разумовски
История
Зборовски мирен договор – основаване на държавата18 (08) август 1649 г.
Мирен договор от Била Церква1651 г.
Переяславска рада1654 г.
Андрусовски договор1667 г.
премахване на длъжността хетман от руския император21 (10) ноември 1764 г.
Площ
Общо (ок. 1650 г.)близо 200 000[4] km2
Население
Преброяване
  • 3 млн. души[5] (в края на XVII век)
  • 2.048.000 души[6] през 1764 г.
  • 1.027.928 души[7] в момента на ликвидиране
Предшественик
Полско-литовска държава Полско-литовска държава
Запорожка Сеч Запорожка Сеч
Наследник
Малоруска губерния (1764–1781 г.) в Руската империя Малоруска губерния (1764–1781 г.) в Руската империя
Отвъддунавска Сеч (1778–1828 г.)[8] в Силистренски еялет, Османска империя Отвъддунавска Сеч (1778–1828 г.)[8] в Силистренски еялет, Османска империя
Запорожка войска в Общомедия

 

Казашко хетманство[9] (на украински: Гетьманщина, на полски: Hetmańszczyzna), официално: Запорожка войска (на украински: Військо Запорозьке; на латински: Exercitus Zaporoviensis),[10] е казашка държава,[11][12][13][10] съществувала между 1648 и 1764 г. (въпреки че нейната административно-съдебна система просъществува до 1782 г.)[11] в района на днешна Централна Украйна (Винишка област, Днепропетровска област, Кировоградска област, Полтавска област и Черкаска област), както и от части в днешна Русия (12 западни района на Брянска област),[14] Беларус (град Лоев и Беларуската част на Полесия) и Молдова (северната част на Приднестровието).

Хетманството е основано от хетмана на Запорожката войска Богдан Хмелницки по време на въстанието от 1648–57 г. в източните територии на Полско-литовската държава. Установяването на васални отношения с Московското царство в Переяславското споразумение от 1654 г. се счита за знаков момент на Казашкото хетманство от съветската, украинската и руската историография. Вторият Переяславски събор през 1659 г. допълнително ограничава независимостта на хетманството, а от руска страна се правят опити споразуменията, постигнати с Юрий Хмелницки през 1659 г., да бъдат обявени за нищо повече от „предишните споразумения на Богдан“ от 1654 г.[15][16][17] Андрусовският договор от 1667 г. – състоял се без никакви представители на Казашкото хетманство – устройва границите между Полско-литовската държава и Московското царство, разделяйки хетманството на две части по протежение на река Днепър (в Левобрежна Украйна и Дяснобрежна Украйна) и поставяйки по този начин Запорожката Сеч под официална руско-полска съвместна управа.

След неуспешен опит от страна на хетман Иван Мазепа за прекъсване на отношенията с Русия през 1708 г., цялата територия на хетманството е анексирана и включена в Киевска губерния(на украински език)[18] на Московското царство (по-късно на Руската империя), а казашката автономия е силно ограничена. Императрица Екатерина II Руска официално премахва институцията на хетмана през 1764 г., а през 1764-1781 г. Казашкото хетманство е включено като Малоруска губерния(на украински език) на Руската империя, ръководена от Пьотър Румянцев, като последните остатъци от административната система на хетманството са премахнати през 1781 г.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Разположение на историческата област Запорожие съпоставено с административна карта на съвременна Украйна

Официалното име на Казашкото хетманство (или Казашки хетманат или Хетманщина) е Запорожка войска (на украински: Військо Запорозьке).[19] То ест, името на войската и името на нейната държава, която е предмет на тази статия, са идентични и не трябва да се объркват.

Историографският термин хетманство (на украински: Гетьманщина) е измислен в края на 19 век,[11] произлизащ от думата хетман – титлата на военния главнокомандващ на Запорожката войска и наставката -сто като в думите царство или кралство. Въпреки че не е разположено в историческата област Запорожие(на руски език), името на хетманството произлиза от казаци от Запорожката Сеч,[20] както и от общоприетото наименование на украинските казаци като политическа и военна общност.[20]

Конституцията, издадена от хетман Пилип Орлик на 5 април 1710 г.(официално: Договори и наредби за правата и свободите на Запорожката армия), нарича територията Украйна (на украински: Україна, на латински: Ucraina), като това име се среща също в различни полски, османски и арабски източници. Казашкото хетманство е наричано от Османската империя Държава Украйна (на турски: Ukrayna memleketi).[21] В текста на Бучашкия мирен договор(на руски език) от 18.10.1672 г., сключен в град Бучач между Полско-литовската държава и Османската империя, Казашкото хетманство се упоменава като Украинска държава (на полски: Państwo Ukraińskie).[22] Карта на Украйна, направена от Йохан Хоман, нарича територията на хетманството Украйна или Казашка земя (на латински: Ukrania quae et Terra Cosaccorum). В руската дипломатическа кореспонденция тя е наричана Малорусия (на руски: Малороссия).[23]

Основателят на хетманството, Богдан Хмелницки, обявява себе си през февруари 1649 г. пред полския кралски наместник Адам Кисил за владетел на Rутенската държава.[24] В писмо до Константин Щербан (1657 г.) той нарича себе си на латински: Clementiae divinae Generalis Dux Exercituum Zaporoviensium.[25]Велико княжество Руско(на руски език) е друго име предложено на казашкия хетман за неговата територия като част от нова Полско-литовско-руска държава(на руски език) на мястото на дотогавашната Полско-литовска държава.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Пусти полета, просто Украйна“ през 1648 г. (на латински: Camporum Desertorum vulgo Ukraina) – в северната крайна част на картата

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

След много успешни военни операции срещу поляците, хетман Богдан Хмелницки триумфално влиза в Киев на Коледа 1648 г., където е приветстван като освободител на народа от полски плен. През февруари 1649 г., по време на преговори в Переяслав(на руски език) с полска делегация, Хмелницки дава да се разбере на поляците, че иска да бъде хетман на Рутения, простираща се до Хелм и Галик, и да я съгради с помощта на татарите. Той ги предупреждава, че в противен случай възнамерява да поднови военните си действия.

Триумфалното влизане на хетман Богдан Хмелницки в Киев през 1648 г.
Обща карта на границите на новите земи на Украйна през 1649 г. – паланките (областите) Подолия, Киев, Брацлав
Запорожката казашка войска (= Казашко хетманство) през 1654 г. (на фона на съвременна Украйна)

Общество[редактиране | редактиране на кода]

Социалната структура на хетманството се състои от пет групи: благородство, казаци, духовенство, граждани и селяни.

Благородници[редактиране | редактиране на кода]

Както е било по време на Полско-литовската държава, така и в Казашкото хетманство благородството продължава да бъде доминиращото социално съсловие, въпреки че неговият състав и източник на легитимност в новото общество са се променили радикално. По време на въстанието на Богдан Хмелницки презт 1648–57 г. полските благородници и полонизираните рутенски магнати бягат от хетманските земи. В резултат на това новото благородничество сега се състои от сливане между ония благородници, които са останало на територията на хетманството (стари благороднически семейства, които не са се поддали на полонизацията и по-малките благородници, които са участвали във въстанието на страната на казаците срещу Полско-литовската държава), с членове на новопоявилата се казашка офицерска класа. За разлика от полските благородници, чиито земи били преразпределени, благородниците, лоялни към хетманството, запазиха своите привилегии, земите си и услугите на селяните. Заедно старите благородници и новите казашки офицери станали известни като Отличени военни другари (на украински: Znachni Viiskovi Tovaryshi). По този начин съществото на благородническия статус било фундаментално променено. То вече не зависело от древната потомственост, а вместо това от лоялността към хетманството.[26] С течение на времето обаче земите и привилегиите на казашките офицери също стават наследствени и казашката благородническа и офицерска класа придобива огромни поземлени имоти, сравними с тези на полските магнати, чието място са заели и на които са подражавали.[27]

  • Благородно момиче
    Благородно момиче
  • Благородна дама
    Благородна дама
  • Благородна дама
    Благородна дама
  • Благородник
    Благородник

Казаци[редактиране | редактиране на кода]

Повечето казаци не успяват да навлязат в аристократичното съсловие и продължават ролята си на свободни войници. Казаците от по-нисък ранг често се възмущавали от по-богатите си съжители и често са отговорни бунтове, особено по време на Разорението – период на нестабилност и гражданска война през 17 век. Тези негодувания често са били използвани от Руската империя. Запорожката Сеч служила като убежище за казаците, бягащи от хетманството, както е било преди въстанието на Хмелницки.

  • казашки полковник
    казашки полковник
  • казашки капитан
    казашки капитан
  • Казашки секретар
    Казашки секретар
  • казашки редник
    казашки редник

Духовенство[редактиране | редактиране на кода]

По време на хетманството Римокатолическата църква и униатското духовенство са прогонени от Украйна. „Черното“ или монашеско православно духовенство се радва на много висок статус в хетманството, контролирайки 17 % от територията на хетманството. Манастирите били освободени от плащането на данъци и на селяните, обвързани с манастирите, били забранено да се откажат от задълженията си спрямо манастира. Православната йерархия станала толкова богата и мощна, колкото и най-могъщите благородници.[28] „Бялото“ или женено православно духовенство също е освободено от плащане на данъци. Синовете на свещениците често влизат в духовенството или на казашка държавна служба. Не било необичайно благородници или казаци да стават свещеници и обратно.[28]

Градски жители[редактиране | редактиране на кода]

Дванадесет града в рамките на хетманството се радват на магдебургски права (т. е. градски права), в които те се самоуправляват и контролират собствените си съдилища, финанси и данъци (за разлика от селата, където управляват чорбаджии). Богатите граждани можели да заемат длъжности в държавния апарат или дори да си купят благороднически титли. Тъй като градовете като цяло са били малки (най-големите градове Киев и Нежин са имали не повече от 15 000 жители), тази социална група не е била много значима в сравнение с други социални групи.[28]

  • Градско момиче
    Градско момиче
  • Градска жена
    Градска жена
  • Градски мъж
    Градски мъж

Селяни[редактиране | редактиране на кода]

Селяните съставляват по-голямата част от населението на хетманата. Въпреки че принудителният труд на селяните е значително намален след Хмелницкото въстание, при което полските чорбаджии-земевладелци и магнати са прогонени от хетманството, то лоялните към хетмана благородници, както и православната църква, очакват селяните под техен контрол да продължат да работят за тях. Така в резултат на въстанието приблизително 50 % от територията на хетманството представлява земя на казашки офицери или свободни самоуправляващи се села, контролирани от селяните; други 33 % от територията са собственост на казашки офицери и благородници, а 17 % от земята е собственост на църквата. С течение на времето размерът на територията, притежавана от благородниците и офицерите, постепенно нараства за сметка на земите, притежавани от селяните и редовите казаци, а селяните са принудени да работят все повече дни за своите стопани.

  • Селянка (момиче)
    Селянка (момиче)
  • Селянка (момиче)
    Селянка (момиче)
  • Селянка (жена)
    Селянка (жена)
  • Селянин (мъж)
    Селянин (мъж)
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Казашко хетманство.

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Бовrиря, Андрій. Козацьке історіописання в рукописній традиції ХVIII ст. Інститут історії України НАН України, 2010 г. ISBN 978-966-02-5813-6. с. 160-161. Посетен на 2022-12-01. (на украински)
  2. ↑ Однороженко О. Козацька геральдика // Історія українського козацтва: нариси у 2 т. — Київ.: Вид. дім «Києво-Могилянська академія», 2007. — Т. 2. // Архивиран от оригинала на 2011-04-05. Посетен на 2012-07-04.
  3. ↑ на латински: Cosaccorum Zaporoviesium Supremus Belli Dux, където [[дук]] първоначално означавала военен главнокомандващ, а с течение на времето е започнала да се използва и в мирни времена като благородническа титла (виж: дуче, дожд, херцог.
  4. ↑ Яковенко, Наталія. Розділ V. Козацька ера. // Нарис історії України з найдавніших часів до кінця XVIII ст. Київ, Генеза, 1997 г. § 1. Козацька революція 1648–1657 рр. с. 234. Посетен на 2022-12-01. (на украински)
  5. ↑ Яковенко, Наталія. Розділ V. Козацька ера. // Нарис історії України з найдавніших часів до кінця XVIII ст. Київ, Генеза, 1997 г. § 1. Козацька революція 1648–1657 рр. с. 234. Посетен на 2022-12-01. (на украински)
  6. ↑ Знайшли 350-річний документ зі згадкою про Україну. // Gazeta.ua. 2019-01-03.
  7. ↑ Кабузан, Владимир Максимович. Изменения в размещении населения России в XVIII - первой половине XIX в. Москва, Наука, 1971 г. (на руски)
  8. ↑ {{Lang|uk|Задунайська Січ.
  9. ↑ Терминът „хетманство“, „хетманщина“ или „хетманат“, особено в руските източници, се отнася до казашките полкове в Левобрежна Украйна, които от 1667 г. нататък са под властта на проруски хетман. Това схващане изключва Запорожката Сеч и Слободска Украйна.
  10. ↑ а б Magocsi, Paul Robert. A History of Ukraine. The Land and Its Peoples. 2. Toronto, University of Toronto Press, 2010 г. ISBN 9781442610217. p. 245. Посетен на 2022-12-01. (на английски)
  11. ↑ а б в Okinshevych, Lev, Zhukovsky, Arkadii. Encyclopedia of Ukraine. Т. 2. 1989 г. Посетен на 2022-12-01. (на английски)
  12. ↑ Смолій, Валерій А. Українська козацька держава. // Український історичний журнал (4). 1991 г.
  13. ↑ Saltovskiy, Oleksandr. КОНЦЕПЦІЇ УКРАЇНСЬКОЇ ДЕРЖАВНОСТІ В ІСТОРІЇ ВІТЧИЗНЯНОЇ ПОЛІТИЧНОЇ ДУМКИ (від витоків до початку XX сторіччя). // litopys.org.ua. Kyiv. Посетен на 22 December 2014. (на украински)
  14. ↑ Кралюк, Петро. Українська Стародубщина. Чому цей край козацького літописання опинився у складі Росії?. // Радіо Свобода. 2022-02-15. Посетен на 2022-12-13. (на украински)
  15. ↑ Subtelny, Orest. Ukraine. A History. 4. Toronto, Buffalo, London, University of Toronto Press, 2009 г. ISBN 978-1442609914. (на английски)
  16. ↑ Horobets, Viktor. The Pereyaslav Rada of 1654 in myths and reality. // day.kiev.ua. 2003-04-08. Архивиран от оригинала на 2016-01-20.
  17. ↑ Пётр Шафранов "О статьях Богдана Хмельницкого 1654 г."//"Киевская Старина" 1889 г.
  18. ↑ 1708 г., декабря 18 – Указ об учреждении губерний и о росписании к ним городов. // ПСЗ — полное собрание законов Российской империи. Т. IV. 1708 г. № 2218. Посетен на 2022-12-01. (на руски)
  19. ↑ Zaporozhian Host. // Encyclopedia of Ukraine. Т. 5. 1993. Посетен на 2022-12-01. (на английски)
  20. ↑ а б Krupnytsky, Borys. Zaporizhia, The. // Encyclopedia of Ukraine. Т. 5. 1993 г. Посетен на 2022-12-01. (на английски)
  21. ↑ Kármán, Gábor, Kunčevic, Lovro. The European Tributary States of the Ottoman Empire in the Sixteenth and Seventeenth Centuries. Leiden, Brill, 2013 г. ISBN 978-90-04-25440-4. DOI:10.1163/9789004254404. p. 145. (на английски)
  22. ↑ Знайшли 350-річний документ зі згадкою про Україну. // Gazeta.ua. 2019-01-03.
  23. ↑ Magocsi, Paul Robert. A History of Ukraine. The Land and Its Peoples. 2. Toronto, University of Toronto Press, 2010 г. ISBN 9781442610217. p. 252. Посетен на 2022-12-01. (на английски)
  24. ↑ Шульц, Геннадій Едуардович. Словникова частина (ЕУ-II). // Енциклопедія українознавства. Т. Том 10: Хмельницький — Ящуржинський. Париж, Нью-Йорк, 1984 г. с. 3605-3612. Посетен на 2022-12-01. (на украински)
  25. ↑ Ohloblyn, Oleksander. Khmelnytsky, Bohdan. // Encyclopedia of Ukraine. Т. 2. Toronto, Buffalo, and London, University of Toronto Press, 1989 г. Посетен на 2022-12-01. (на украински)
  26. ↑ Magocsi, Paul Robert. A History of Ukraine. The Land and Its Peoples. 2. Toronto, University of Toronto Press, 2010 г. ISBN 9781442610217. p. 250. Посетен на 2022-12-01. (на английски)
  27. ↑ Snyder, Timothy. The Reconstruction of Nations: Poland, Ukraine, Lithuania, Belarus, 1569–1999. New Haven, London, Yale University Press, 2003 г. ISBN 9780300105865. с. 116-119.
  28. ↑ а б в Magocsi, Paul Robert. A History of Ukraine. The Land and Its Peoples. 2. Toronto, University of Toronto Press, 2010 г. ISBN 9781442610217. p. 252. Посетен на 2022-12-01. (на английски)
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cossack Hetmanate“ и страницата „Гетьманщина“ в Уикипедия на английски и украински език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Казашко_хетманство&oldid=11615265“.