Казимир Левицки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Казимир Левицки
руски офицер

Роден
Витебска губерния, Руска империя
Починал

Националност Флаг на Русия Русия
Образование Академия на Генералния щаб
Казимир Левицки в Общомедия

Казимир Василиевич Левицки (на руски: Казимир Васильевич Левицкий) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Казимир Левицки е роден през 1835 г. във Витебска губерния в семейството на потомствен дворянин от полски произход. Посвещава се на военното поприще. Завършва Полоцкия кадетски корпус и започва службата в Лейбгвардейския павловски пехотен полк (1853).

Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия (1880). Служи в Гвардейския корпус. Началник на щаба на 2-ра Гвардейска кавалерийска дивизия. Преподавател, професор по военна тактика в Николаевската военна академия от 1870 г. Член на Главния комитет по устройство на Руската армия. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1877 г.

Участва в Руско-турската война (1877-1878). Назначен е за 1-ви помощник на началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки. Педантично участва в планирането на бойните действия и изпълнява предимно оперативни задачи. Участва във Военния съвет на Действуващата руска армия. На 1/13 септември 1877 г. след неуспешната трета атака на Плевен на Военен съвет, проведен на Царския хълм край с. Гривица, генерал-майор Казимир Левицки решително отхвърля идеята за оттегляне от града. Заедно с военния министър, генерал-лейтенант Дмитрий Милютин, налагат решението за пълна блокада на Плевен. За участието си в обсадата на Плевен е награден с орден „Свети Георги“ IV ст. Участва в преговорите с представители на Османската империя и наред с генерал-лейтенант Артур Непокойчицки подписва Одринското примирие.

След войната продължава службата си в Руската армия. Генерален инспектор на кавалерията (1880). Командир на 1-ва кавалерийска дивизия (1885). През 1886 г. е Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1886 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Георги, Освободителната война (1877-1878), ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 102