Казуо Ишигуро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Казуо Ишигуро
カズオ・イシグロ
Kazuo Ishiguro by Kubik.JPG
Роден 8 ноември 1954 г. (62 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Япония Япония
Флаг на Великобритания Великобритания
Активен период от 1981 г.
Жанр драма,
исторически роман,
научна фантастика
Направление постмодернизъм
Награди Нобелова награда Нобелова (2017)
Букър (1989)
Офицер на Ордена на Британската империя (1995) Кавалер на Френския орден на изкуството (1998)
Съпруга Лорна Макдугъл
(от 1968 г.)
Деца Наоми Ишигуро
Уебсайт Страница в IMDb
Казуо Ишигуро в Общомедия

Казуо Ишигуро (на английски: Kazuo Ishiguro; на японски: カズオ・イシグロ или 石黒一雄) е английски писател от японски произход. Удостоен е с Нобелова награда за литература през 2017 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 ноември 1954 г. в японския град Нагасаки в семейството на океанографа Шизуо Ишигуро и съпругата му Шизуко.[1] През 1960 г. семейството му се преселва да живее във Великобритания. Баща му работи в Националния институт по океанография.[1] През 1978 г. Ишигуро завършва Английска филология и Философия в Университета на Кент.[1] През 1980 г. защитава докторат по творческо писане в Университета на Източна Англия в програмата на Малкълм Бредбъри и Анджела Картър.[1] Получава британско гражданство през 1983 г. [2]

Живее в Лондон заедно с жена си, социалната работничка Лорна Макдугъл, и дъщеря си.[3]

Описва себе си като „сериозен киноман“ и „горещ поклонник на Боб Дилън“.[4]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • A Pale View of Hills. London: Faber and Faber, 1982, 192 pp. – награда „Уинифрид Холтби
  • An Artist of the Floating World (Художник на изменчивия свят). London: Faber and Faber, 1986, 206 pp. – награда „Уитбред
  • The Remains of the Day. London: Faber and Faber, 1989, 245 pp. – награда „Букър
    Остатъкът от деня, прев. Правда Митева, София: Рива, 2001[5]
  • The Unconsoled. London: Faber and Faber, 1995, 535 pp.
  • When We Were Orphans. London: Faber and Faber, 2000, 313 pp.
    Когато бяхме сираци, прев. Боряна Семкова-Вулова, София: Рива, 2002
  • Never Let Me Go. London: Faber and Faber, 2005, 288 pp.
    Никога не ме оставяй, прев. Мария Донева, София: Колибри, София 2008
    Никога не ме оставяй, прев. Мария Донева, София: Рива, 2016
  • The Buried Giant. London: Faber and Faber, 2015, 352 pp.
    Погребаният великан, прев. Владимир Молев, София: Лабиринт, 2015

Сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • A Profile of Arthur J. Mason (1984)
  • The Gourmet (1987)
  • The Saddest Music in the World (2003)
  • The White Countess (2005)

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Introduction 7: Stories by New Writers (1981) – сборник
  • „A Family Supper“ (1983)
    „Семейна вечеря“, Панорама: Алманах за чуждестранна литература (1997), прев. Красимира Абаджиева
  • „A Village After Dark“ (2001)
  • Nocturnes: Five Stories of Music and Nightfall (2009) – сборник

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Lewis, Barry. Kazuo Ishiguro. Manchester University Press, 2000.
  2. Profile: Kazuo Ishiguro. // The Guardian. 19 February 2005. Посетен на 7 October 2017.
  3. Wroe, Nicholas. Living Memories: Kazuo Ishiguro. // The Guardian, 19 February 2005.
  4. Kazuo Ishiguro, a Nobel laureate for these muddled times. // The Economist. 5 October 2017.
  5. Зорница Христова, „Към достойнството“, рец. във в-к „Култура“, бр. 45, 14 декември 2001 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kazuo Ishiguro“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.