Каймакчалан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Каймакчалан
Сръбският параклис „Свети Петър“ („Свети Илия“) на върха
Сръбският параклис „Свети Петър“ („Свети Илия“) на върха
Общи данни
Местоположение На граничната линия между Република Македония и Гърция
Част от Нидже (Ворас)
Надм. височина 2524 m
Каймакчалан в Общомедия

Каймакчалан (на македонска литературна норма: Кајмакчалан, на гръцки: Καϊμάκτσαλάν, Каймакцалан) или Мъчник е най-високият връх на планината Нидже (на гръцки Ворас), с височина 2524 m. Намира се на границата между Република Македония и Гърция. В превод от турски език неговото име означава „Връх на върховете“ или „Господар на върховете“, тъй като продължава да властва над цялата безкрайна бездна от безименните възвишения, коти и връхчета, която започва от Старков гроб, Попадия и Мала Нидже на запад и стига до Сокол, Ветерник, Кравица и Добро поле на изток. През Първата световна война през Каймакчалан преминава позицията на българската армия, отбраняваща се от противниковите британски, френски, гръцки и сръбски войски. След войната на върха е построен сръбски параклис.

Каймакчалан в 1930 г.

От края на август до октомври 1916 г. Каймакчалан и околните върхове се превръщат в арена на ожесточени сражения между полковете на две сръбски пехотни дивизии, Дунавската и Дринската, и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти, 46-ти, 56-ти и 58-ми пехотни полкове.

В края на август и в началото на септември 1916 г. на Каймакчалан се качват малко над 6000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г. от Каймакчалан слизат по-малко от 800 от тях. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали. Повече от 8500 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на планината. Сръбските описания на битката разказват, че когато техните полкове стигнали на върха, намерили окопите и процепите между скалите пълни с трупове и ги нарекли „Дупките на ужасите“.

Върху картите от края на ХІХ и началото на ХХ век височината на първенеца на Нидже планина варира в обозначенията от 2525 до 2532 m. На съвременните карти височината на Каймакчалан е само 2521 m. Много години след края на войната сръбските картографи констатирали, че разликата във височината на върха е пряк резултат от продължителния обстрел на разнокалибрената сръбска и френска артилерия. В продължение на повече от месец върху Господаря на върховете всеки ден се взривявали от 10 до 50 000 оръдейни гранати. Така, по техните изчисления, той изгубил между 4 и 11 m от височината си.

На 20 септември 2016 г. за първи път от 100 години насам, българска делегация, водена от началника на отбраната генерал Константин Попов, адмирал Пламен Манушев и Красимир Узунов отдаде военни почести и отслужи заупокойна молитва за душите на българските офицери и войници, загинали в боевете на върха през септември и октомври 1916 г.

     Портал „Македония“         Портал „Македония