Какшаал Тоо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Какшаал Тоо
Дженгиш Чокусу от базовия лагер на ледника Инилчек
Дженгиш Чокусу от базовия лагер на ледника Инилчек
Relief Map of Kyrgyzstan.png
41.6696° с. ш. 78.9979° и. д.
Местоположение на картата на Киргизстан
Общи данни
Местоположение Флаг на Киргизстан Киргизстан
Флаг на Китай Китай
Част от Тян Шан
Най-висок връх Победа
Надм. височина 7439 m

Какшаал Тоо или Кокшаал Тоо, Кокшаалтау (на киргизки: Какшаал тоо; на руски: Какшаал-Тоо) е най-високият и един от най-дългите и мощни планински хребети на Тяншан. Разположен е в Киргизстан (Исъккулска и Наринска област) и Китай (Синдзян-уйгурски автономен регион), като по цялото му протежение, по билото преминава границата между двете държави.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Какшаал Тоо се простира от югозапад на североизток на протежение около 400 km и широчина около 54 km, като загражда от югоизток Вътрешен Тяншан. В крайната си североизточна част, в района на пик Военни топографи (6870 m) се свързва с Меридионалния хребет на Централен Тяншан. Изграден е основно от глинести шисти, пясъчници и варовици, пронизани от гранитни интрузии. Средна надморска височина 4000 – 6000 m. Северозападните му (киргизстански) склонове са стръмни и се издигат на 1000 – 1500 m над околните съртови равнини, а югоизточните (китайски) са полегати и дълги (50 – 70 km), силно разчленени от множество речни долини. По гребенът му в средните и североизточните му части има значителни ледници с обща площ от 983 km². Югоизточните му склонове са покрити със степна растителност, а северозападните – от високопланински пасища и степни ландшафти. Билните части са заети от рядка растителност, скали, сипеи и камениста тундра.[1]

Деление[редактиране | редактиране на кода]

На три места хребетът е проломен от каньоновидните долини на реките Сариджаз (Аксу, лява съставяща на Тарим), Узьонгю Кууш (ляв приток на Какшаал) и Какшаал (Кокшаал, Таушкандаря, десен приток на Сариджаз), като по този начин Какшаал Тоо се разделя на четири обособени части: Североизточна, Средна Североизточна, Средна Югозападна и Югозападна

Североизточна част[редактиране | редактиране на кода]

Североизточната част с дължина около 90 km се простира от пик Военни топографи на североизток до каньона на река Сариджаз на югозапад и е най-високият участък в целия планински хребет. Тук, в североизточната му част се издига пик Дженгиш Чокусу (Победа, 7438 m) (42°02′03″ с. ш. 80°07′46″ и. д. / 42.034167° с. ш. 80.129444° и. д.), най-високият връх на Киргизстан и най-високата точка на цялата планинска система на Тян Шан.[2] Други по-високи върхове са: Неру (6918 m), Еркиндик (Киров, 6073 m), Нансен (5697 m) и др. По северните му склонове се спускат мощни ледници (Звьоздочка, Дружба, Дикий и др.), които се вливат в най-големия ледник в Тян Шан – Инилчек. От северния му склон води началото си река Куюкан, а от южните – реките Пакаликсу, Учказнаку и др., леви притоци на Сариджаз (Аксу).[1]

Средна Североизточна част[редактиране | редактиране на кода]

Средната Североизточна част се простира на протежение около 140 km, между проломите на реките Сариджаз (Аксу) на североизток и Узьонгю Кууш на югозапад. Максимална височина 5318 m (41°40′24″ с. ш. 78°59′10″ и. д. / 41.673333° с. ш. 78.986111° и. д.). На три места хребета се пресича от високопланински проходи: Сауктор (4583 m), Кайче (4463 m) и Бедел (4284 m). И в тази част броят на ледниците е значителен. От северните му склонове води началото си река Акшийрак (десен приток на Сариджаз) и множество нейни десни притоци, а от южните му склонове – реките: Кучкората (десен приток на Сариджаз), Кукуртуксу, Кокрюм и др. (леви притоци на Какшаал).[1]

Средна Югозападна част[редактиране | редактиране на кода]

Този участък от хребета Какшаал Тоо, за разлика от останалите се простира от изток на запад между проломите на реките Узьонгю Кууш и Какшаал (Кокшаал, Таушкандаря), на протежение около 160 km и е най-дълъг. Максимална височина пик Данков 5982 m (41°03′34″ с. ш. 77°41′05″ и. д. / 41.059444° с. ш. 77.684722° и. д.). Други по-значими върхове са пик Космос, (Шмидт, 5940 m), Къзъл Аскер (Червеноармеец, 5842 m), пик Корольов (5816 m), пик Алпинист (5462 m) и др.[3] От северните му склонове водят началото си реките Узьонгю Кууш и Мюдюрюм (лява съставяща на Какшаал), а от южните – малки, къси и бурни леви притоци на Какшаал.[1]

Югозападна част[редактиране | редактиране на кода]

Крайната югозападна част на Какшаал Тоо се простира на протежение около 120 km между каньона на река Какшаал (Кокшаал, Таушкандаря) на североизток и прохода Уртасу (3965 m) на югозапад. Максимална височина 4942 m (40°45′44″ с. ш. 76°35′51″ и. д. / 40.762222° с. ш. 76.5975° и. д.). В средната част се пресича от прохода Кумбел (4012 m). От северните му склонове водят началото си река Аксай (дясна съставяща на Какшаал) и нейните десни пиртоци Терек, Къзълсу, Текелик, Курумджук и др., а от южните – множество леви притоци на Къзълсу (от басейна на Тарим).[1]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

  • К-43-Г М 1:500000[4]
  • К-44-А М 1:500000[5]
  • К-44-В М 1:500000[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]