Калайджидере

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Калайджидере
Κασσιτερά
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Марония-Шапчи
Географска област Западна Тракия
Население (2001) 30 души

Калайджидере или Каладжидере (на гръцки: Κασσιτερά, Каситера, на турски: Kalaycidere, Калайджидере) e село в Гърция, дем Марония-Шапчи, Гюмюрджинско в Беломорска Тракия.

История[редактиране | редактиране на кода]

От 400 български къщи в началото на ХХ в.[1] при гръцкото управление понастоящем е западнало и тук живеят само 30 души[2].

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 350 български екзархийски семейства.[3]

Забележителен е манастирът „Свети Димитър“. Възрожденският храм започва да се строи в 1856 г. и окончателно е завършен в 1858 г. Днес кирилските надписи са напълно заличени.[4]

До селото има порфирно полиметално медно-златно рудно находище, с високо съдържание на сребро, телур, бисмут и молибден и гранулати самородно злато.[5][6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Калайджидере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Калайджидере
  • Flag of Bulgaria.svg Хаджи Вълчо Стоянов – Пирин, член на ВТРО и на Кърджалийския окръжен революционен комитет към 1931 година[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Вълчо Хаджиев виден български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Бешков, български опълченец, на 19 април 1877 година постъпва в IV рота на I дружина на Българското опълчение, уволнен е на 1 юли 1878 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Енчо (Яне, Яни) Ангелов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, градинар, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 серска дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Радев – Малък Петко, съратник и побратим на Капитан Петко войвода
  • Flag of Bulgaria.svg Русин Ребров (1911 – ?), български комунист[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Ангелов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, работник, 4 рота на 10 прилепска и 3 рота на 11 серска дружина[13]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Анастасъ Разбойниковъ, Обезбългаряването на Западна Тракия 1919 – 1924, София 1940
  2. Гърция, Преброяване 2001 г.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
  4. Фотогалерия на възрожденския храм „Свети Димитър“
  5. Earth and Environmental Science
  6. ((en)) Геология на Балканите
  7. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 197.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849.
  9. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 78.
  10. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 44.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 27.
  12. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 368. Посетен на 4 септември 2015.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.