Каламица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Каламица
Bulgaria Haskovo Province relief location map.jpg
41.8886° с. ш. 26.3589° и. д.
41.7164° с. ш. 26.3306° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Хасково
Община Свиленград
Дължина 23 km
Водосборен басейн 59 km²
Начало
Място на 2,3 km СИ от
село Равна гора,
Община Свиленград
планината Сакар
Координати 41°53′18.95″ с. ш. 26°21′32.04″ и. д. / 41.8886° с. ш. 26.3589° и. д.
Надм. височина 458 m
Устие
Място ляв приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати 41°42′59.04″ с. ш. 26°19′50.16″ и. д. / 41.7164° с. ш. 26.3306° и. д.
Надм. височина 43 m

Каламица е река в Южна България – Област Хасково, община Свиленград, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 23 km. Отводнява част от югозападните склонове на Сакар планина. Река Каламица се явява последният приток на река Марица, вливаща се в нея на българска територия.

Река Каламица извира от югозападните склонове на Сакар планина на 458 м н.в., на 2,3 km североизточно от село Равна гора, Община Свиленград. Тече в южна посока в тясна долина. След устието на левия си приток Кабаягаджи дере на протежение около 2 км служи за граница между България и Турция, след което отново навлиза в българска територия. Влива се отляво в река Марица на 43 m н.в., на 350 m югоизточно от село Капитан Андреево.

Площта на водосборният басейн на реката е 59 km2, което представлява 0,11% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

  • на запад – с водосборния басейн на река Ченгенедере, ляв приток на Марица;
  • на изток – с водосборния басейн на река Кемал, ляв приток на Марица, протичаща на турска територия.

Основен приток – Кабаягаджи дере (ляв), протичаща изцяло по българо-турската граница.

Реката е с основно дъждовно подхранване, като максимумът е в периода декември-март, а минимумът юли-октомври.

Част от водите на реката, главно в долното течение се използват за напояване, като във водосборният ѝ басейн са изградени няколко микроязовира, най-голям от които е язовир „Бунария“.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев. „Географски речник на България“. София, 1980. с. 232.