Калибър (крилата ракета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Калибър.

Калибър
3M-54E missile MAKS2009.jpg
Макет на 3M-54E
История на производство и служба
Създадена на 1983 г.
Производител ОКБ „Новатор“
На служба при Флаг на Русия Русия
Флаг на Индия Индия
Флаг на Китай Китай
Технически характеристики
Скорост 0.8 – 2.5 – 2.9 Мах
Височина 10 – 1000 m
Платформа военноморски кораби, подводници, контейнери, самолети, ТЕЛ
Калибър в Общомедия

Калибър е наименованието на клас руски крилати ракети разработвани в различни модификации в зависимост от базирането си и функционално си предназначение – с оглед целите за поразяване. По кодификацията на НАТО – SS-N-27 „Sizzler“, т.е. в буквален превод „изпепелител“.

История на разработката[редактиране | редактиране на кода]

Крилатите ракети са разработка на Обединеното конструкторско бюро „Новатор“ в Екатеринбург. Разработката на базовите модели протича в годините 1975 – 1984. Предвид договореностите за неразпространение на ракети със среден и малък радиус на действие и ниската дозвукова скорост на първите опитни образци, едва през 1990 г. се появява първия опитен и устройващ тогава руските военни модел на свръхзвукова крилата ракета от този тип, следващ треакторията на релефа, който е и способен да пробие ефикасно зенитната и противоракетна отбрана на противника, респективно да я направи безпредметна и ненужна.

Първата крилата ракета „Калибър“ е показана на международния авиокосмически салон край Москва през 1993 г. Ракетите от този клас постъпват първо на въоръжение в подводниците клас „Ясен“, първата подводница от който клас започва да се строи през същата тази 1993 г., а е спусната на вода през 2010 г. Точните ТТД на модификацията крилата ракета, с която са въоръжени тези руски подводници са секретни.

Схема на крилата ракета модификация 3М-54Е

Типове[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват три типа крилати ракети „Калибър“ в зависимост от целите за поразяване – за наземни цели, за кораби и за подводници. Точните характеристики на руските крилати ракети са държавна тайна, като през 2012 г. излизат съобщения се далекобойността им по морски цели е 375 km, а по наземни – 2600 km. [1] Според други данни, далекобойността им е до 2000 км в конвенционален вариант за наземни цели и до 2600 км (с ядрени бойни глави) [2].

Главното достойнство на крилатите ракети „Калибър“ е устройството за радиоелектронно заглушаване, управлението им и самонасочването им.

Базиране и поразяващ ефект[редактиране | редактиране на кода]

Боеви комплекс, макет

Крилатите ракети „Калибър“ могат да бъдат базирани на всякакви носители, което ги прави много креативно и гъвкаво оръжие. Предвид на това, че те са основно тактическо и преимуществено конвенционално оръжие, крилатите ракети в съвкупност съставляват огромна поразяваща сила способна да неутрализира цели военни групировки, вкл. цели флотилии със самолетоносачи, без възможност за неутрализирането на различните „калибри“. Тази опция е особено смущаваща за ВМС на САЩ, чиято военноморска и въобще военна неядрена концепция се базира на разбирането за неуязвимостта на американските военноморски сили при изпълнение на тактически военни и локални задачи и операции, което позволява на САЩ да спечелят лесно редица локални военни конфликти след края на студената война по периферията на Евразия.

Нещо повече, ако Русия разполага с модификации на крилати ракети „Калибър“ с далекобойност 4000 км, каквито съобщения излизат в медиите след руските военни удари срещу ИДИЛ в гражданската война в Сирия, то руската армия в зависимост от наличното си в количествено отношение подобно въоръжение е в състояние да нанесе свой ефективен и ефикасен „изпепеляващ“ удар върху САЩ само с конвенционално оръжие, както също така алтернативно и да неутрализира атакуващите бойни носители на въоръжение на всеки един противник – спрямо цялата руска територия, а и тази на Евразия. [3] Това положение de jure не нарушава международното право, а de facto позволява на всеки потенциален руски съюзник в която и да е точка на света сам или с руска логистика да се противопостави резултативно на американската конвенционална военноморска мощ.

След руската демонстрация на възможностите на различни модификации „Калибър“, за първи път от времето на карибската криза, президент на САЩ посещава Куба, като Барак Обама забранява на друг освен на военния министър на САЩ да прави предложения за американски военни действия срещу Сирия, явно черпейки печален опит от края на виетнамската война за САЩ. [4]

Аналог[редактиране | редактиране на кода]

Във високия си клас, единствения аналог на руските „Калибър“ е американската „Томахоук“, обаче американските модификации ракети от този клас са по-стари технологични разработки, с по-ниска скорост и най-вече маневреност (и със значително по-висока себестойност). Освен това, създадените космически войски на Руската федерация са в състояние да субординират спрямо приоритета на военните си цели, целия наличен руски ресурс във високия клас „Калибър“, което е сериозно не само военно-тактическо приемущество на глобално ниво, а най-вече – военно-икономическо.

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

Различни модификации на крилатите ракети „Калибър“ във високия им клас са на въоръжение в Русия, Китай и Индия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]