Калиев супероксид
Калиев супероксид | |
Свойства | |
---|---|
Формула | KO₂ |
Моларна маса | 71,961 u |
Външен вид | жълта кристална маса |
Плътност | 2,14 g/cm3 |
Точка на топене | 535 °C |
Термохимия | |
Стандартна енталпия на образуване | −280 kJ/mol |
Опасности | |
NFPA 704 |
|
Идентификатори | |
CAS номер | 12030-88-5 |
PubChem | 61541 |
ChemSpider | 28638468 |
RTECS | TT6053000 |
SMILES | [O-]=O.[K+] |
InChI | InChI=1S/K.O2/c;1-2/q+1;-1 |
InChI ключ | KLHFBSUAIFRMED-UHFFFAOYSA-N |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Калиев супероксид в Общомедия |
Калиевият супероксид е неорганично съединение с формула KO2.[1] Това е жълто, парамагнитно, твърдо вещество, което се разлага във влажен въздух. Това е рядък пример за стабилен супероксид.
Производство
[редактиране | редактиране на кода]Калиевият супероксид се получава чрез изгаряне на разтопен калий в атмосфера на кислород при високо налягане:[2]
Солта се състои от калиеви (К+) и супероксидни (O−
2) йони, свързани чрез йонна връзка. Връзката между кислородните атоми е 1.28 Å.[3]
Свойства
[редактиране | редактиране на кода]Заради супероксидните (O−
2) йони, веществото проявява парамагнитни свойства. При хидролизата му се образуват кислород, водороден пероксид и калиев хидроксид:
Калиевият супероксид е силен окислител, способен да превръща оксидите в пероксиди или молекулен кислород.
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Калиевият супероксид намира приложение като лабораторен реагент. Тъй като реагира с вода, KO2 се съхранява и изследва в органични разтворители. Тъй като солта е слабо разтворима в неполярни разтворители, обикновено се използват краун етери.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Superoxide Ion: Generation and Chemical Implications // Chem. Rev. 116 (5). 2016. DOI:10.1021/acs.chemrev.5b00407. с. 3029 – 3085.
- ↑ Peroxo Compounds, Inorganic // Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry. Wiley-VCH, 2007. ISBN 978-3527306732. DOI:10.1002/14356007.a19_177.pub2.
- ↑ Abrahams, S. C. и др. The Crystal Structure of α-Potassium Superoxide // Acta Crystallographica 8 (8). 1955. DOI:10.1107/S0365110X55001540. с. 503 – 506.
- ↑ Kumar De, Anil. A Text Book of Inorganic Chemistry. New Age International, 2007. ISBN 978-8122413847. с. 247.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Potassium superoxide в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |