Калина Богоева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Калина Богоева
българска прима балерина и балетен педагог
Родена
1937 г.

Националност България

Калина Богоева е българска примабалерина и балетен педагог. Признат авторитет в България и в чужбина в областта на методиката на класическия танц (Руска школа), както и в анализа и изучаването на балетния класически репертоар и балетна режисура.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Към балета е насочена от учителката си по гимнастика. Учи първо в школата на Анастас Петров, после в новооснованото училище за балетно изкуство при Владимир Белий.[1] От 1952 г.[1] учи при Лили Берон. Дипломира се с първия випуск през 1954 г.[2][1] Между 1956 и 1958 г. специализира като изпълнител и педагог в Московското хореографско училище при Елисавета Герт. През 1985 г. завършва балетна режисура при Олга Тарасова в ГИТИС.[2]

Роли[редактиране | редактиране на кода]

Дебютът на Богоева е на сцената на Народната опера през 1954 г.[3] Първите ѝ роли са в спектаклите на Анастас Петров – Змеицата в „Змей и Яна“ (1958), Мирта и Жизел от „Жизел“ и Иполита в „Орфей и Родопа“ (1960).[1]

От 1958 до 1988 г. е примабалерина.[4] Изпълнява едни от най-паметните роли в класическия танц:

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

Авторски[5]:

  • „Кръгът“ от Рахманинов,
  • „Серенада за любовта“ от Дворжак,
  • Болеро“ от Равел,
  • „Валс“ от Равел,
  • Дафнис и Хлоя“ от Равел,
  • „Павана за една мъртва инфанта“ от Равел,
  • „Снежанка и седемте джуджета“ от Г. Елкин,
  • „Едип цар“ от Стравински,
  • „Аполон Мусагет“ от Стравински,
  • „Спящата красавица“ от Чайковски,
  • „Лебедово езеро“ от Чайковски,
  • танци в опери и над 70 балетни миниятюри.

Постановка и авторска редакция[5]:

Кариера като ръководител[редактиране | редактиране на кода]

Преподавател и художествен ръководител на Държавното художествено училище (1974-1983); репетитор на Софийския балет (1970-1981)[7], главен балетмайстор на балета при Варненската опера (1993-1999)[7], директор на балет „Арабеск“ (от 1995[6] до 2002[7], създател и ръководител на специалностите балетна педагогика и балетна режисура при ДМА „Панчо Владигеров“[6], учредител и президент на Международна танцова академия „Варна“ (1992)[7], автор на класически и съвременни балети.[2] Води и участва в семинари във Варна, Гърция, Холандия, Люксембург, Кипър, Австралия и др.[5]

Учредител на конкурс за млади български хореографи на името на Маргарита Арнаудова[2][7]. От своето създаване конкурсът „Маргарита Арнаудова“ е утвърдил цяло поколение млади български хореографи, които днес са лицето на съвременната българска хореография – Боряна Сечанова, Мила Искренова, Антония Докева, Олеся Пантикина, Росен Михайлов, Галина Борисова, Петя Стойкова, Иво Димчев и др.[4]

Награди и признания[редактиране | редактиране на кода]

Носител на сребърен медал от Първия международен балетен конкурс във Варна през 1964 г., където се представя с откъси от „Жар-птица“ и „Дон Кихот“.[1][2][6] Член на международни журита във Варна, Осака и Париж.[5]

  • Лауреат на балетен международен конкурс – Варна (1971) – сребърен медал[5];
  • народен артист[5];
  • награда на Съюза на музикалните и танцовите дейци (2000)[5];
  • награда на Министерството на културата (2001) – за развитие на българската култура[5];
  • Златна лира от Съюза на музикалните и танцовите дейци (2001)[5];
  • Награда „Анастас Петров“ от Съюза на музикалните и танцовите дейци (2002)[5];
  • награда на министерството на културата (2005)[5];
  • медал и грамота от НМА (2008)[5].
  • академик (2011)[7]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Класическият танц“ (1985)[5][7]
  • „Методическа програма за обучение в аматьорски школи и състави“[5][7]
  • „Методика на движенията в класическия танцу“ (2008)[8][1][5][7]
  • „Мигове живот“ (поезия)[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Александрова, Ана. Жажда за съвършенство. Портрет на Калина Богоева. - София: Българска книжница, 2009. - 80 с.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Янева, Анелия. Калина Богоева навърши 60 години. // Култура, бр. 44 (2003), 7 ноември 1997.
  3. www.pamettanabulgarite.com // Архивиран от оригинала на 2018-01-28. Посетен на 2018-01-27.
  4. а б Профил на Калина Богоева на сайта на балет „Арабеск“ // Архивиран от оригинала на 2018-09-15. Посетен на 2018-01-26.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж Профил на доц. Калина Богоева на сайта на НМА "Панчо Владигеров // Архивиран от оригинала на 2019-01-22. Посетен на 2018-01-26.
  6. а б в г д е ж з и к л м н о „Дон Кихот“ за юбилея на прима-балерината Калина Богоева // БНР, 20.10.17
  7. а б в г д е ж з и Фондация Калина Богоева // Архивиран от оригинала на 2018-01-27. Посетен на 2018-01-26.
  8. www.booksinprint.bg, архив на оригинала от 27 януари 2018, https://web.archive.org/web/20180127203341/http://www.booksinprint.bg/Publication/Details/0460c210-c644-4f6d-b044-d9334929f372, посетен на 27 януари 2018 
  9. www.booksinprint.bg, архив на оригинала от 28 януари 2018, https://web.archive.org/web/20180128020954/http://www.booksinprint.bg/Publication/Details/040c916a-465b-41fb-8842-bdb38c9e00f4, посетен на 27 януари 2018