Калина Стефанова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Калина Стефанова
българска театрална критичка и актриса
Родена
1962 г. (57 г.)
Актьорска кариера
Активност 1988
Научна дейност
Област Театрална критика
Образование ВИТИЗ
Работила в НАТФИЗ
Семейство
Съпруг Николай Петев[1]

Калина Стефанова Стефанова е българска театрална критичка, професор по театрознание, актриса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Изиграла е една единствена роля – Елица от филма „Време разделно“ по едноименния роман на Антон Дончев. Нейното участие в този филм ѝ създава огромна популярност и достойно място сред най-ярките звезди на българския културен небосклон.

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Театрознание“. Става преподавателка в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Преподава в Лондон, а по-късно и в Кейптаун. В продължение на 2 години е гостуващ учен на „Фулбрайт“ в Нюйоркския университет, била е стипендиант на Британския съвет в Лондон.[2]

В продължение на 2 мандата е вицепрезидент на Международната асоциация на театралните критици (2001-2006) и неин директор „Симпозиуми“ (2006-2010). Вицепрезидент на Световната театрална организация.[2]

Автор (съставител и съавтор) е на 12 книги, има публикации на 25 езика в 28 страни.[2] Сред театралните ѝ книги на български език са „На театър по света“, „Като познавач на вино в областта Бордо“, „Нюйоркчани“. 3 от театралните ѝ книги са издадени на английски език, с премиери в Ню Йорк и Лондон („Кой командва парада на нюйоркските сцени?“, „Кой отброява точките на лондонските сцени?“, „Източно-европейският театър след Желязната завеса“); те са отразени в 15 страни, включени са в задължителната и препоръчителна литература в университети в САЩ, Великобритания, Канада, Хърватия и др. и се намират в библиотеки по цял свят (всяка от тях в над 100 библиотеки само в САЩ). Съставителка е на „Съвременен български театър“ – първото пространно представяне на българския театър на английски език в 2 части. Също на английски, през 2009 г. излиза и „Театър и хуманизъм в свят на насилие“ (съставителство заедно с Иън Хърбърт), с премиери във Вроцлав, Нови Сад и Амстердам.[2]

„Джуджетата на Ани“ (приказка за възрастни) – нейната първа нетеатрална книга, донесла ѝ сравнения с духа на Екзюпери, е издадена в България, Южна Корея, Македония, Португалия, Испания, предстои да бъде издадена в Китай, Виетнам и Бразилия.[2] Известна е и като писателка на езотерични книги.

През 2007 г. е драматург на високо оценената от критиката постановка на „Петдесетница“ (режисьор Младен Киселов) в Стратфордския фестивал на Канада – най-големия репертоарен театър в Северна Америка. Експерт по театър (2 пъти) в проектни сесии на Директората по култура и образование към Европейската комисия. Многократно е била член на журита на чуждестранни фестивали и е участвала в симпозиуми по цял свят.[2]

Едноличен собственик на издателство „Епсилон-Елст“ ЕООД.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. е удостоена с Наградата на Съюза на артистите в България за най-добър критик – за книгата си „Съвременна английска театрална критика“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“), и с наградата „Идея за театър“ на едноименната фондация – за иницииране и издаване на автобиографичната поредица на български актьори „На върха“.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • (съставител) Бродуей. Хитове и провали. София: Петекс, 1992, 186 стр.
  • Нюйоркчани. София: Весела Люцканова, 1995, 224 стр.
  • Театрален Лондон: Хитове и провали. София: Епсилон-Елст, 1997, 320 стр.
  • Съвременна английска театрална критика. Модел и особеност. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1999[3]
  • На театър по света. Резюме на една любовна история. София: Български бестселър, 2003, 368 стр.
  • Джуджетата на Ани. Приказки за възрастни. София: Български бестселър, 2004, 80 стр.
  • Като познавач на вино в областта Бордо. Или какво е да си театрален критик в Англия. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005, 224 стр.
  • Последният изход. Историята на един разговор. София: Унискорп, 2010, 176 стр.
  • Още театър, още свят. София: Унискорп, 2012, 270 стр.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марко Денев, „Ще се женя за жена ми!“, в-к „Сега“, 30 август 2003.
  2. а б в г д е ж Профил на Проф. д-р Калина Стефанова на сайта на НАТФИЗ.
  3. Александър Жеков, „Книга за английската критика“, в-к „Култура“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]