Калина (област Добрич)

Калина
	Калина Координати: 43°37′47.93″ с. ш. 28°12′26.88″ и. д. / 43.629982° с. ш. 28.207467° и. д. Калина
Общи данни
Население	71 души (15 септември 2022 г.); 3,25 души/km²
Землище	21,933 km²
Надм. височина	147 m
Пощ. код	9544
Тел. код	05736
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	35393
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община; – кмет	Генерал Тошево; Валентин Димитров; (БСП)
Кметство; – кмет	Деян Иванов

Вижте пояснителната страница за други значения на Калина.

Тази статия е за селото в Област Добрич. За другото българско село с това име вижте Калина (Област Видин). За други значения вижте Калина (пояснение).

Калина е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал-Тошево, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Калина се намира в красива местност. На юг от него е разположена красива гора. Между нея и селото минава коритото на пресъхнала някога река. Землището на селото е на север и е от 17 000 дка. Това е една от най-плодородните земи в Добруджа. През последните години къщи в селото закупиха и английски граждани.

Село Калина е разположено в Приморска Добруджа, на 30 км на запад от Шабленските езера. Богат земеделски район на 140 м надморска височина.

Още от турско време тук са концентрирани много чифлици – безспорно доказателство за голямото плодородие на земята. Може да се каже, че този райски кът е нещо като витрина на българското земеделие. Големият добруджански писател Йордан Йовков е описал събитията от онова време точно по тези места, като дори в разказите си не е променил имената на селата недалеч от Калина: Сърнино, Люляково, Чамурлий (Житен), Мусу бей (Изворово) и др. Тук наблизо е бил и Антимовият хан. Заведение със същото име работи в село Дропла, а самата Филипова кръчма е възстановена в село Красен.

Село Калина е изградено върху някогашен чифлик. Старото му име е Емирлер. До него е имало друг чифлик – малкият Емирлер (малката Калина), с къщи за работниците, 1000 хектара земя, 90 вола, 80 коня, вършачка – собственост на турчин, известен като „Арапа“. Той бил справедлив, коректен, плащал точно и навреме и в чифлика царяло благоденствие.

По-късно двете Калини стават собственост на двама братя – Петър и Драгни Калинкови. В чест на фамилията Калинкови, които са и първите заселници, селото се нарича Калина. С течение на времето малката Калина изчезва.

Сега там са останали само кладенеца, очертанията от градините и остатъци от пещи за печене на негасена вар.

Името Калина в българския език символизира физическата красота и здраве.

По време на румънската окупация чифликът се владее от румънския чокой Флореску. Той се разпорежда да убият през 1916 г. българския опълченец Васил Контаров. Сега на лобното му място е издигнат паметник на територията на някогашната малка Калина. Костите на опълченеца днес са преместени във Военните гробища в Добрич, в Алеята на опълченците. В негова чест съседното село Курт думан (Вълча мъгла) е преименувано Василево.

Всички минали заселници са оставили своя отпечатък върху местните бит и традиции, който ги изпъстря интернационално и мултикултурно.

На 1500 м на изток, между село Калина и село Средина има останки от голям благоустроен някога римски град. Намерени са мраморни и каменни колони, архитектурни детайли, монети от III и IV век. На хората от селото това място е известно като „римския камък“. Друга местност край Калина, постоянен обект на иманяри е известна като „римския лагер“.

Макар и разположена в Добруджа, Калина не се характеризира с типичния за региона равнинен релеф. Пейзажът тук е почти планински. Има каньон на пресъхнала река, а селото е опасано от гъста смесена гора – габър, гледичия, клен, дива череша, оксен, дрян, дъб, акация, бряст, глог.

Гората е чиста, незамърсена и е под обхвата на Натура 2000. Има голямо количество билки – мащерка, дива ягода, овчарски босилек, магарешки бодили, глухарче, великденче. Срещат се фазани. През зимата вият чакали.

Селото е тихо и спретнато. Хората са предимно пенсионери. Има магазин и читалище.

В съседното село Средина, на 3 – 4 километра има църква, отворена за посетители в неделя и празнични дни.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано по време на османската власт и е със старо име Емирлер. Това е било бейски чифлик. През 1898 г.братята Петър и Драгни Калинкови купуват от заминаващите турци два чифлика. Големият чифлик е на Петър – 11200 декара, закупен от турчин с прякор Арапина. Чифликът е извън село Калина, затова се нарича Малка Калина. Драгни купува 1600 дка в с. Голяма Калина. През 1940 г. след Крайвската спогодба, в селото се заселват преселници от Северна Добруджа – от с. Съраюрт (сега Михай Витязу – Румъния). Това са заможни българи, които се отличават със своето трудолюбие. Днес от чифлиците нищо не е останало. Селото наброява около 70 къщи. Населението е само от българи, православни християни.