Калиник Велбъждски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Калиник Велбъждски
български духовник
Роден
XIII век
Починал
XIV век

Калиник Велбъждски (края на XIII век – XIV век) е български духовник, епископ на Велбъжд.

Калиник Велбъждки е известен от молбата си от 21 май 1349 г. до сръбския цар Стефан Душан за издаване на грамота в полза на църквата „Света Богородица“ в с.Габрово (в планината Беласица).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Actes de Saint-Pantheleemon“, т.IV, с.162 – 164;
  • Стојан Новаковић, Законски споменици српских држава средњег века, Београд, 1912 г., с.758 – 760.
  • Матанов, Христо, Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха, София, изд. ГАЛ-ИКО, 1997 г., с.190;