Калиник II Константинополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Калиник
Καλλίνικος
вселенски патриарх
Роден
1630 г.
Починал
8 август 1702 г. (72 г.)

Калиник II Константинополски (на гръцки: Καλλίνικος Β΄ Κωνσταντινουπόλεως) е вселенски патриарх на 3 пъти (1688; 1689 – 1693; 1694 – 1702).[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден и израсъл в Кастания, Аграфа, той е ученик на изтъкнатия учен Евгений Етолийски (1595 – 1682). Става духовник и е избран за митрополит Бурса. Избран е за вселенски патриарх на 3 март 1688 г. с широката подкрепа на йерарсите и светските спомоществователи, доминирана от големия костурски търговец Манолакис Касторианос.[2]

Първият патриархат на Калиник е от 3 март 1688 година до 27 ноември същата година. Неофит IV Константинополски за кратко поема вселенския престол, но през март-април 1689 година Калиник успява да си върне трона.[2]

Калиник е свален през 1693 г. и заменен от протежето на Константин Бранковяну – Дионисий IV Муселимис. На следващата година Калиник успява да си престола и остава вселенски патриарх до смъртта си на 8 август 1702 година или до края на управлението на великия везир Хюсеин паша Кьопрюлю.[2]

Калиник е активен патриарх и се справя блестящо с управлението на църквата. Проявява интерес към образованието, реорганизира патриаршеската Велика народна школа, държейки антикатолически курс.[2]

Умира на 8 август 1702 година и е погребан на остров Халки.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Καλλίνικος Β´. // Οἰκουμενικὸν Πατριαρχεῖον. Посетен на 25 март 2019 г.
  2. а б в г д Καλλίνικος Β΄ Κωνσταντινουπόλεως. // Μεγάλη διαδικτυακή εγκυκλοπαίδεια της Μικράς Ασίας. Посетен на 25 март 2019 г.
Яков I Константинополски вселенски патриарх
(1688 – 1688)
Неофит IV Константинополски
Неофит IV Константинополски вселенски патриарх
(1689 – 1693)
Дионисий IV Муселимис
Дионисий IV Муселимис вселенски патриарх
(1694 – 1702)
Гавриил III Константинополски