Калин Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Калин Илиев
Роден1956
Професияписател, драматург, публицист
Националност България
Уебсайтkaliniliev.net;
springemigrants.com/index-bg.html

Калин Илиев е съвременен български писател, драматург, публицист.

Автор на повече от 20 пиеси, превеждани на почти всички европейски езици, сред които руски и украински, а също и на китайски. Има повече от 30 публикации и постановки на негови пиеси във водещи български театри, телевизии, списания. Има повече от 20 чуждестранни публикации и постановки на негови пиеси в над 10 страни по света. Автор на множество публицистични текстове в авторитетни български издания. Калин Илиев е носител на български и международни литературни отличия. Член на Съюза на авторите на Франция – SACD.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

  • „МаксИмално“ – пиеса
  • „Мъртво море“ – пиеса
  • „Ловеца“ – пиеса
  • „Голямата мама“ – пиеса
  • „Балът на Змиите“ – пиеса
  • „Границата“ – пиеса
  • „Ключът“ – пиеса
  • „Пикльото“ – пиеса
  • „Приказка за края“ – пиеса
  • „Публичен дом“ – пиеса

Кино и видео[редактиране | редактиране на кода]

  • „Границата“ (Париж, Франция)
  • „Пикльото“
  • „Приказка за края“
  • „Ключът“
  • „Приказка за обърканото царство“
  • „Приказка за края“ (Румъния)

Публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Белите якички на крокодила Приказка за възрастни[2]
  • Къде сочи мечът на Асеневци?[3]
  • Ако бях студент II[4]
  • Ако бях студент[5]
  • Солидарните общества са по-щастливи[6]
  • Улицата няма икони[7]
  • Как се гони страх![8]
  • Улицата дебне – 2[9]
  • Улицата дебне[10]
  • Помирение[11]
  • Морфов на/д/ амбразурата[12]
  • Чалгария[13]
  • Храмът на почетените и позорът на почетните[14]
  • МЕТАМОРФОЗА![15]
  • Борисов, Юнкер и шимпанзетата[16]
  • За кого бие камбаната?[17]

Интервюта[редактиране | редактиране на кода]

  • Мечтая за свят, в който властта не стъпва върху човешкото лице.[18]
  • Цвети Пеняшки, режисьор на детската пиеса „Как се гони страх“ от Калин Илиев.[19]
  • Приказка на Калин Илиев отпреди 30 години влиза в учебниците на студенти по педагогика.[20]
  • „Пикльото“ – моноспектакъл за философията и самочувствието[21]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Пролетта на емигрантите. Морфо“ разказва за властта и гражданското общество Архив на оригинала от 2017-02-02 в Wayback Machine., отзив Standartnews.com, 17 ноември 2016
  2. Белите якички на крокодила Приказка за възрастни, OFFNews, 26 февруари 2014
  3. Къде сочи мечът на Асеневци?, OFFNews, 7 януари 2014
  4. Ако бях студент II, OFFNews, 7 ноември 2013
  5. Ако бях студент, OFFNews, 29 октомври 2013
  6. Солидарните общества са по-щастливи, OFFNews, 22 август 2013
  7. Улицата няма икони, OFFNews, 31 юли 2013
  8. Как се гони страх!, OFFNews, 12 юли 2013
  9. Улицата дебне – 2, OFFNews, 16 юни 2013
  10. Улицата дебне, OFFNews, 29 май 2013
  11. Помирение, OFFNews, 5 май 2013
  12. Морфов на/д/ амбразурата, OFFNews, 8 януари 2015
  13. Чалгария, OFFNews, 3 юли 2014
  14. Храмът на почетените и позорът на почетните, OFFNews, 8 юни 2015
  15. МЕТАМОРФОЗА!, Actualno.com, 23 декември 2016
  16. Борисов, Юнкер и шимпанзетата,Actualno.com, 31 март 2018
  17. За кого бие камбаната?, Actualno.com, 26 юни 2018
  18. Мечтая за свят, в който властта не стъпва върху човешкото лице, Actualno.com, 12 септември 2018
  19. Цвети Пеняшки режисьор на детската пиеса „Как се гони страх“ от Калин Илиев[неработеща препратка], Tvshumen.bg, 18 септември 2018
  20. Приказка на Калин Илиев отпреди 30 години влиза в учебниците на студенти по педагогика, Bnr.bg, 13 ноември 2018
  21. „Пикльото“ – моноспектакъл за философията и самочувствието, BgOnAire.bg, 19 декември 2018

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]