Калища
Тази статия е за стружкото село. За положкото вижте Калище (община Врабчище). За селото в България вижте Калище.
| Калища Калишта | |
| — село — | |
.JPG) Манастирът „Успение Богородично“ | |
  Калища | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 675 m |
| Население | 1178 души (2002) |
| Пощенски код | 6333 |
| Калища в Общомедия | |
Калища (произнасяно в региона Калишча, на македонска литературна норма: Калишта; на албански: Kalishta) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на четири километра южно от Струга, на брега на Охридското езеро в югозападния край на Стружкото поле, в най-южните склонове на планината Ябланица.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В данъчен дефтер за дължимия от немюсюлманите за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че само две лица (мъже) в Калища дължат данък. И двамата са от средна категория. В дефтер от 1848-1849 година е отбелязано, че поп Димитри от Калища е платил своето джизие в Корча.[1]
В XIX век Калища е смесено българо-албанско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Килища (Kilischta) е посочено като село с 34 домакинства, като жителите му са 70 мюсюлмани и 20 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Калища има 8 българи християни и 220 жители арнаути мохамедани.[3] Кънчов пише
| „ | Докторъ Мюлеръ, който е пѫтувалъ по тия мѣста прѣзъ 1837—38 год., свидѣтелствува, че село Фердово (Фъргово) имало смѣсено население отъ арнаути и славѣни, и село Калище било чисто славѣнско. Сега Фъргово е чисто арнаутско село, а въ Калище има само 1 останала българска кѫща.[4] | “ |
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Калища е чисто албанско село в Охридската каза на Битолския санджак с 39 къщи.[5]
В землището на селото, на брега на Охридското езеро функционира православен девически манастир „Рождество Богородично“. Край манастира е средновековната скална църква „Свети Атанасий“. За манастира Калишча дава сведения в пътеписите си Васил Кънчов, посетил този край през през 90-те години на XIX век.[6]
През 1904-1905 година за мухтар на селото е назначен Рифат Джафер, а за членове на управлението - Байрам Шабан и Хамза Абас.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 1178 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 95 |
| албанци | 1079 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Църквата в селото е „Свети Никола“.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Калища
Коста Танев, български възрожденец, участник в църковната борба, успял да изгони гърците от Калищкия манастир[10]
Ресул Шабани (р. 1944), албански поет и писател от Северна Македония
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 24, 111. Поп Димитри е 37-годишен през 1848-1849 година.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104 – 105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 89.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 469 – 470.
- ↑ Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 24, 111.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 септември 2007
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 4 март 2014. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 35.
| |||||||||||
