Калмикия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Калмикия
Хальмг Таңһч
Знаме на Калмикия

(знаме на Калмикия)
Герб на Калмикия
(герб на Калмикия)
Калмикия на картата на Русия
Официален език руски и калмикски
Столица Елиста
Президент Алексей Орлов[1]
Министър-председател Людмила Иванова[2]
Федерален окръг Южен федерален окръг
Площ
74 731 km2
Население
277 803 души (2017)
Гъстота
3,8/км2
Валута руска рубла
Часова зона UTC +3
Автомобилен код 08
Карта на Република Калмикия

Република Калмикия (на руски: Респу́блика Калмы́кия; на калмикски: Халмг Тангч) е субукт в състава на Руската федерация, намираща се в Южния федерален окръг и Поволжкия икономически район. Площ 74 731 km2 (42-ро масто в Русия, 0,44%). При преброяването на населението през 2010 г. е имала 289 481 души[3], а на 1 януари 2017 г. 277 803 души (80-то в Русия, 0,19%). Столица град Елиста. Разстояние от Москва до Елиста 1836 km

Това е единственият регион в Европа, където будизмът се практикува от по-голямата част от населението. Тя е известна като международен център на шаха, защото бившият ѝ президент Кирсан Илюмжинов е начело на Световната федерация по шахмат (ФИДЕ).

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

На 4 ноември 1920 г. е образувана Калмицката автономна област, която на 20 октомври 1935 г. е преобразувана в Калмицка АССР. През 1944 г. Калмицката АССР е ликвидирана и жителите ѝ насилствено са депортирани в Средна Азия и Сибир. На 9 януари 1957 г. е новообразувана като Калмицка автономна област в състава на Ставрополски край, а на 29 юли 1958 г. е възстановен статутът ѝ на Калмицката АССР. На 18 октомври 1990 г. е преобразувана в Калмицка ССР, а на 20 февруари 1992 г. става Република Калмикия, субект в състава на Руската федерация.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници[редактиране | редактиране на кода]

Република Калмикия е разположена в южната част на Европейска Русия, в югоизточната периферия на Източно-Европейската равнина, на северозападното крайбрежие на Каспийско море. На юг граничи с Република Дагестан, на югозапад със Ставрополски край, на запад – с Ростовска област, на северозапад – с Волгоградска област, на североизток – с Астраханска област, а на югоизток има 167 km брегова линия с Каспийско море.[4]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Страната заема северозападната част на Прикаспийската низина, т.н. Черни земи на юг и Сарпинската низина на север, голяма част от меридионалното възвишение Ергени (връх Шаред 222 m, в южната част на страната) с отделящият се от него Салско-Манички рид (до 221 m) и Кумо-Маничката падина на юг, с максимална височина на воводела от 25 m. Около 10% от територията на Калмикия на югоизток, покрай бреговете на Каспийско море е под морското равнище (-28 m). Като цяло релефът представлява предимно полупустинна равнина.[4]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Република Калмикия е много богата на полезни изкопаеми – гравно големи залежи на нефт и природен газ, готварска сол и разнообразни строителни материали.[4]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на страната е рязко континентален, с горещо и сухо лято и студена, безснежна зима. Средна юлска температура от 23°С до 26°С, средна януарска – от -5°С до -8°С. На юг в степите на Черните земи зимата обикновено е безснежна и позволява паша за овцете през този сезон. Сухотата на климата се засилва от северозапад (300 – 400 mm годишна сума на валежите) на югоизток (170 – 200 mm). Вегетационният период с денонощни температури над 10°С са от 180 до 213 дни.[4]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Сателитна снимка на езерото Манич-Гудило

Повърхностно течащите води в републиката са малко и цялата ѝ територия се отнася към три водосборни басейна. Източната, централната и южната част попада във водосборния басейн на Каспийско море чрез река Волга и нейните десни притоци и малки и непостоянни реки вливащи се директно в морето. В този регион има малки безотточни водосборни басейни. Крайната югозападна и крайната северозападна част на страната се отняся към водосборния басейн на Азовско море чрез реките Западен Манич и Сал, леви притоци на река Дон, вливаща се в Азовско море. Главният вододел преминава по билото на възвишението Ергени. В Република Калмикия има 137 реки с обща дължина 4008 km, голяма част от които малки, непостоянни и пресъхващи през лятото реки и ручеи. Източната част на страната е практически лишена от повърхностни води. Подхранването на реките е предимно снегово, а процентът на дъждовното подхранване е изключително малък. Водният режим се характеризира с кратко пролетно пълноводие и много мнаго малък или никакъв отток преди и след това.[5]

Най-голямата река на територията на републиката е река Волга, която протича в най-източната ѝ част в района на посьолок Цаган-Аман на протежение от 12 km. Другте по-големи реки също протичат по границите на страната: река Кума с непостоянният си ляв приток река Източен Манич (по границата с Република Дагестан и Ставрополски край) и река Запеден Манич с левия си приток Егорлик (по границата с Ростовска област). От възвишението Ергени водят началото си реките Джурак-Сал и Сара-Сал, съставящи река Сал, ляв приток на Дон.[5]

В Република Калмикия има над 4,4 хил. езера с обща площ около 1970 km2, като с малки изключения всички са солени. Голяма част от тях се отнасят към категорията на реликтовите езера и са разположени или в Кумо-Маничката падина след разделянето на Черно и Каспийско море в древността или покрай източното подножие на възвишението Ергени, по древната долина на Волга – Сарпинските езера. Най-големите езера в Калмикия са в Кумо-Маничката падина – езерата Манич-Гудило и Малък Манич, включени в състава на Пролетарското водохранилище и Чограйското водохранилище, разположено югозападно от първото, по границата със Ставрополски край.[5]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

Калмицката степ през април

Преобладаващата част от територията на Калмикия се намира в полупустинната зона, характеризираща се с комплесна почвено-растителна покривка. В северната част са разпространени свитло-кафяви глинести почви в съчетание със солончаци, а растителността е предимно тревиста (коил). На юг и югоизток е полупустиня с кафяви глинести почви с изключително сухолюбива растителност. В Черните земи преобладават кафявите почви с ценни в хранително отношение тревни формации, благоприятни за пасища и сенокосене. В западните части са разпространени тъмнокфявите почви с характерни тревни формации. В по-влъжните места по долините на временните реки има рядка дървесна растителност представено от върба, осика и топола.[4]

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Бозайниците са представени от зайци, разнообразни гризачи (суслик, къртица, полевки и др.), хищници (лисица, вълк), а от копитните дива коза сайга. Птици – степен орел, жерав, сива патица, дропла и др.[4]

Население[редактиране | редактиране на кода]

По данни от преброяването от октомври 2002 г. в Калмикия живеят 292 410 души при гъстота 3,8 жит./км2. Урбанизацията на населението е 44,30 %. Националният състав на населението е следният:

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Република Калмикия

В административно-териториално отношение Република Калмикия се дели на 1 републикански градски окръг и 13 муниципални района. Има 3 града, в т.ч. 1 град с републиканско подчинение и 2 града с районно подчинение.

Административно-териториално деление на Република Калмикия към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Елиста (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Елиста 397 108 461 гр. Елиста 103 899
Муниципални райони
Городовиковски 1 099 15 707 гр. Городовиковск 8 798 240
Ики-Бурулски 6 363 10 545 пос. Ики Бурул 4 093 75
Кетченеровски 6 548 9 617 пос. Кетченери 3 743 120
Лагански 4 170 18 478 гр. Лаган 13 137 336
Малодербетовски 3 666 9 983 с. Малие Дербети 6 419 204
Октябърски 3 686 8 536 пос. Болшой Царин 5 099 276
Приютненски 3 110 10 647 с. Приютное 6 010 70
Сарпински 3 738 12 313 с. Садовое 6 530 177
Целинни 5 258 20 430 с. Троицкое 12 542 12
Черноземелски 14 192 12 574 пос. Комсомолски 5 099 204
Юстински 7 996 9 972 пос. Цатан Аман 6 027 290
Яшалтински 2 416 15 675 с. Яшалта 4 229 230
Яшкулски 11 769 14 871 пос. Яшкул 7 861 93
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Калмыкии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Развито е машиностроенето (ремонт на селскостопанска техника, автомобилни и тракторни двигатели, производство на авто-фургони), лека промишленост, хранителна, производство на строителни материали.

Добре развито е селското стопанство, особено отглеждането на едър рогат добитък и тънкорунни овце.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. glava.region08.ru – Глава Республики Калмыкия, Алексей Маратович Орлов
  2. gov.kalmregion.ru – Председатель Правительства Республики Калмыкия, Иванова Людмила Николаевна
  3. Russian Federal State Statistics Service (2011). "Всероссийская перепись населения 2010 года. Том 1" [2010 All-Russian Population Census, vol. 1]. Всероссийская перепись населения 2010 года (2010 All-Russia Population Census) (in Russian). Federal State Statistics Service
  4. а б в г д е ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article057994.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Калмикия
  5. а б в ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2207/Республика_Калмыкия «Вода России» – Република Калмикия