Калмикия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Република Калмикия
Хальмг Таңһч
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Република Калмикия на картата на РусияРепублика Калмикия на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Столица Елиста
Площ 74 731 km²
Население (2017) 277 803 души
3,72 души/km²
Федерален окръг Южен федерален окръг
Президент Алексей Орлов[1]
Министър-председател Людмила Иванова[2]
Езици руски и калмикски
Часова зона UTC +3
МПС код 08
Валута руска рубла
Република Калмикия в Общомедия
Карта на Република Калмикия

Република Калмикия (на руски: Респу́блика Калмы́кия; на калмикски: Халмг Тангч) е субект в състава на Руската федерация, намираща се в Южния федерален окръг и Поволжкия икономически район. Площ 74 731 km2 (42-ро място в Русия, 0,44%). При преброяването на населението през 2010 г. е имала 289 481 души[3], а на 1 януари 2017 г. 277 803 души (80-то в Русия, 0,19%). Столица град Елиста. Разстояние от Москва до Елиста 1836 km

Това е единственият регион в Европа, където будизмът се практикува от по-голямата част от населението. Тя е известна като международен център на шаха, защото бившият ѝ президент Кирсан Илюмжинов е начело на Световната федерация по шахмат (ФИДЕ).

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

На 4 ноември 1920 г. е образувана Калмицката автономна област, която на 20 октомври 1935 г. е преобразувана в Калмицка АССР. През 1944 г. Калмицката АССР е ликвидирана и жителите ѝ насилствено са депортирани в Средна Азия и Сибир. На 9 януари 1957 г. е новообразувана като Калмицка автономна област в състава на Ставрополски край, а на 29 юли 1958 г. е възстановен статутът ѝ на Калмицката АССР. На 18 октомври 1990 г. е преобразувана в Калмицка ССР, а на 20 февруари 1992 г. става Република Калмикия, субект в състава на Руската федерация.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници[редактиране | редактиране на кода]

Република Калмикия е разположена в южната част на Европейска Русия, в югоизточната периферия на Източно-Европейската равнина, на северозападното крайбрежие на Каспийско море. На юг граничи с Република Дагестан, на югозапад със Ставрополски край, на запад – с Ростовска област, на северозапад – с Волгоградска област, на североизток – с Астраханска област, а на югоизток има 167 km брегова линия с Каспийско море.[4]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Страната заема северозападната част на Прикаспийската низина, т.н. Черни земи на юг и Сарпинската низина на север, голяма част от меридионалното възвишение Ергени (връх Шаред 222 m, в южната част на страната) с отделящият се от него Салско-Манички рид (до 221 m) и Кумо-Маничката падина на юг, с максимална височина на вододела от 25 m. Около 10% от територията на Калмикия на югоизток, покрай бреговете на Каспийско море е под морското равнище (-28 m). Като цяло релефът представлява предимно полупустинна равнина.[4]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Република Калмикия е много богата на полезни изкопаеми – главно големи залежи на нефт и природен газ, готварска сол и разнообразни строителни материали.[4]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на страната е рязко континентален, с горещо и сухо лято и студена, безснежна зима. Средна юлска температура от 23°С до 26°С, средна януарска – от -5°С до -8°С. На юг в степите на Черните земи зимата обикновено е безснежна и позволява паша за овцете през този сезон. Сухотата на климата се засилва от северозапад (300 – 400 mm годишна сума на валежите) на югоизток (170 – 200 mm). Вегетационният период с денонощни температури над 10°С са от 180 до 213 дни.[4]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Сателитна снимка на езерото Манич-Гудило

Повърхностно течащите води в републиката са малко и цялата ѝ територия се отнася към три водосборни басейна. Източната, централната и южната част попада във водосборния басейн на Каспийско море чрез река Волга и нейните десни притоци и малки и непостоянни реки вливащи се директно в морето. В този регион има малки безотточни водосборни басейни. Крайната югозападна и крайната северозападна част на страната се отнася към водосборния басейн на Азовско море чрез реките Западен Манич и Сал, леви притоци на река Дон, вливаща се в Азовско море. Главният вододел преминава по билото на възвишението Ергени. В Република Калмикия има 137 реки с обща дължина 4008 km, голяма част от които малки, непостоянни и пресъхващи през лятото реки и ручеи. Източната част на страната е практически лишена от повърхностни води. Подхранването на реките е предимно снегово, а процентът на дъждовното подхранване е изключително малък. Водният режим се характеризира с кратко пролетно пълноводие и много много малък или никакъв отток преди и след това.[5]

Най-голямата река на територията на републиката е река Волга, която протича в най-източната ѝ част в района на посьолок Цаган-Аман на протежение от 12 km. Другите по-големи реки също протичат по границите на страната: река Кума с непостоянният си ляв приток река Източен Манич (по границата с Република Дагестан и Ставрополски край) и река Запеден Манич с левия си приток Егорлик (по границата с Ростовска област). От възвишението Ергени водят началото си реките Джурак-Сал и Сара-Сал, съставящи река Сал, ляв приток на Дон.[5]

В Република Калмикия има над 4,4 хил. езера с обща площ около 1970 km2, като с малки изключения всички са солени. Голяма част от тях се отнасят към категорията на реликтовите езера и са разположени или в Кумо-Маничката падина след разделянето на Черно и Каспийско море в древността или покрай източното подножие на възвишението Ергени, по древната долина на Волга – Сарпинските езера. Най-големите езера в Калмикия са в Кумо-Маничката падина – езерата Манич-Гудило и Малък Манич, включени в състава на Пролетарското водохранилище и Чограйското водохранилище, разположено югозападно от първото, по границата със Ставрополски край.[5]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

Калмицката степ през април

Преобладаващата част от територията на Калмикия се намира в полупустинната зона, характеризираща се с комплексна почвено-растителна покривка. В северната част са разпространени свитло-кафяви глинести почви в съчетание със солончаци, а растителността е предимно тревиста (коил). На юг и югоизток е полупустиня с кафяви глинести почви с изключително сухолюбива растителност. В Черните земи преобладават кафявите почви с ценни в хранително отношение тревни формации, благоприятни за пасища и сенокосене. В западните части са разпространени тъмнокфявите почви с характерни тревни формации. В по-влажните места по долините на временните реки има рядка дървесна растителност представено от върба, осика и топола.[4]

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Бозайниците са представени от зайци, разнообразни гризачи (суслик, къртица, полевки и др.), хищници (лисица, вълк), а от копитните дива коза сайга. Птици – степен орел, жерав, сива патица, дропла и др.[4]

Население[редактиране | редактиране на кода]

По данни от преброяването от октомври 2002 г. в Калмикия живеят 292 410 души при гъстота 3,8 жит./км2. Урбанизацията на населението е 44,30 %. Националният състав на населението е следният:

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Република Калмикия

В административно-териториално отношение Република Калмикия се дели на 1 републикански градски окръг и 13 муниципални района. Има 3 града, в т.ч. 1 град с републиканско подчинение и 2 града с районно подчинение.

Административно-териториално деление на Република Калмикия към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Елиста (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Елиста 397 108 461 гр. Елиста 103 899
Муниципални райони
Городовиковски 1 099 15 707 гр. Городовиковск 8 798 240
Ики-Бурулски 6 363 10 545 пос. Ики Бурул 4 093 75
Кетченеровски 6 548 9 617 пос. Кетченери 3 743 120
Лагански 4 170 18 478 гр. Лаган 13 137 336
Малодербетовски 3 666 9 983 с. Малие Дербети 6 419 204
Октябърски 3 686 8 536 пос. Болшой Царин 5 099 276
Приютненски 3 110 10 647 с. Приютное 6 010 70
Сарпински 3 738 12 313 с. Садовое 6 530 177
Целинни 5 258 20 430 с. Троицкое 12 542 12
Черноземелски 14 192 12 574 пос. Комсомолски 5 099 204
Юстински 7 996 9 972 пос. Цатан Аман 6 027 290
Яшалтински 2 416 15 675 с. Яшалта 4 229 230
Яшкулски 11 769 14 871 пос. Яшкул 7 861 93

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Развито е машиностроенето (ремонт на селскостопанска техника, автомобилни и тракторни двигатели, производство на авто-фургони), лека промишленост, хранителна, производство на строителни материали.

Добре развито е селското стопанство, особено отглеждането на едър рогат добитък и тънкорунни овце.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. glava.region08.ru – Глава Республики Калмыкия, Алексей Маратович Орлов
  2. gov.kalmregion.ru – Председатель Правительства Республики Калмыкия, Иванова Людмила Николаевна
  3. Russian Federal State Statistics Service (2011). "Всероссийская перепись населения 2010 года. Том 1" [2010 All-Russian Population Census, vol. 1]. Всероссийская перепись населения 2010 года (2010 All-Russia Population Census) (in Russian). Federal State Statistics Service
  4. а б в г д е ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article057994.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Калмикия
  5. а б в ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2207/Республика_Калмыкия «Вода России» – Република Калмикия
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Калмыкии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.