Калчево (Болградски район)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Калчево
Калчева
село
Знаме
      
Герб
Страна Flag of Ukraine.svg Украйна
Област Одеска област
Район Болградски
Надм. височина 64 m
Население (2001) 3536 души
Основаване 1861
КОАТУУ 5121484101
Пощенски код 68723
Телефонен код +380 4846
МПС код BH / 16
Часова зона EET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Калчево в Общомедия
Църковен хор в село Калчево през 1932 г.

Калчево (на украински: Калчева, на руски: Калчева) е село в Украйна, разположено в Болградски район, Одеска област. Землището на селото е с площ от 4.21 км2. Населението му през 2007 година е 3483 души. Преобладаваща част от жителите са българи.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е на 64 метра надморска височина, на 28 километра североизточно от Болград.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано през 1861 година от бесарабски българи, прехвърлили се от румънската в руската част на Бесарабия.[1]. В началото на ХХ век селото има 2278 жители и 350 къщи [2].

За основаването на село Калчево има четири версии.

Първата, смятана за погрешна, принадлежи на изследователя Г. Занетов, автор на статията „Българските колонии в Русия“. Тя гласи, че селото е основано през 1830 година, когато жители на Ямбол и Сливен се прехвърлят в Русия и едната част от тях заселва съществуващите вече колонии. А другата, по-голямата част, заема свободните земи в югоизточната част на Бесарабия, в Буджакски окръг: „Новообразуваните колонии са следующите: Твърдица, Ивановка, Пандаклия,..., Калчево, ...“ Може да се предположи, че авторът случайно включва Калчево в този списък, още повече, че нито архивни документи, нито следващите изследвания потвърждават това. И първите калчевци би трябвало да са от Сливен или Ямбол и да говорят югоизточен диалект, но това не е така.


Втората версия е записана в архива на село Калчево и в музея на Калчевската гимназия (без посочени източници): „На седем километра от село Кубей се появиха пет хутора3... Най-заможният от тези българи, Янко Калчев, през 1857 година събира представителите на петте хутора и те вземат решение хуторите да се обединят в едно село... Към 1861 то е заселено и наброява 330 домакинства.“Тези данни не са подкрепени с архивни документи, броят на домакинствата не се потвърждава от И. Иванов и А. Клаус. (Болградски район)
Същата година посочва и изследователят Николай Кауфман: „Калчево от град Болград (1857)“.
Третата хипотеза е 1861. Тя се поддържа от повечето историци:
- от И. Иванов: „В 1861 году образовались на границе еще две земледельческие колонии: Калчева и Кайраклия“.
- от Йов Титоров: „През 1861 година въ времето на емиграцията в руска Бесарабия основаха още три български колонии: Кайраклия, Калчова и Нов Болград“.
- от Вл. Дякович: „Калчова. 1861. Българско“.
- от авторите на Украинската енциклопедия8: „Калчева засновано в 1861 році“.
- от съвременните молдавски доктори на истор. науки И. Грек и Н. Червенков.

Ние предполагаме, че всички заемат тази дата от И. Иванов или Й. Титоров. Годината – 1861 – съвпада с времето на преселването на таврическите българи. Възникват логически противоречия: ако изселването става през 1861, защо те не отиват в Таврия? Или колонията възниква преди пролетта на 1861, или след преселването на таврическите българи.
Четвъртата година – 1862 – фигурира в Приложението II (с. 23) в книгата на А. Клаус „Наши колонии“. Към тази версия след 90 години се връща филологът С. Б. Бернщейн, един от авторите на първия „Атлас болгарских говоров в СССР“ (Москва, 1958), който обяснява появата на Калчево с големи промени в живота на бесарабските българи след Кримската война 1853 – 1856 година. По Парижкия трактат южната част на Бесарабия се дава на Молдова, но след започналите там притеснения българите тръгват обратно към руския Буджак, търсейки свободна земя до новата граница, и тогава се появяват три нови села, включително Калчево.

Според нас 1862 година е най-реалната, понеже за пръв път тя е посочена от А. Клаус в книгата „Наши колонии“, издадена през 1869, само няколко години след появата на новата колония. Още нещо – авторът є оперира с точни цифри – количество земя, отпусната на новообразуваните колонии:
а) 3, 360 десетини12 за колония Караклия;
б) 6, 847 десетини е дадено „в наделе проживающим здесь, также с давнего времени особыми хуторами, выходцами тех же колонии (Болград и Табак – С. Т.), в числе 138 семейств, они образовали здесь колонию Кальчеву“;
в) остатък – 4, 241 десетини – за колония „Болгария“.
Такова сериозно издание като „Енциклопедия България“14 пропуска Калчево по непонятни причини.
Един от съвременните изследователи, В. С. Зеленчук, говорейки за преселванията през 1861 – 1862, има предвид само таврическите българи и не споменава за още три села в Русия, основани през същия период.15
Българският историк Елена Хаджиниколова изброява българските селища в Русия (сред тях и „Калчевска“) и прави уговорка, че названията са същите, но броят им е различен: 44 (1859), 46 (1862), 49 (1864). „Разликата се получава от появата на нови селища и нови имена. Така през 1862 се появяват селищата Джолтай и Саталък Хаджи, а през 1864 – освен тях и селищата Чокмейдан и Калчева (? – С. Т.). Като се има предвид, че се практикувало създаването на нови погранични селища или колонии, може да се допусне, че и новопоявилите се имена са названия на такива“.16 Не е ясно обаче откъде е взета посочената от автора година – 1864 (става дума за Калчево).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година Население
1930 3944
1940 4450
2001 3536
2007 3483

Населението на селото през 2007 година е 3483 души.

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[3]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 3536 100.00
Български 3330 94.17
Руски 86 2.43
Украински 61 1.72
Гагаузки 33 0.93
Молдовски 17 0.48
Беларуски 2 0.05
Полски 1 0.02
Други 6 0.16

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Грек, Иван и Николай Червенков. Българите от Украйна и Молдова, София 1993, с. 30-31
  2. Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 26
  3. „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 април 2018. (на украински)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна