Камалашила
| Камалашила | |
|---|---|
| индийски философ | |
| Починал |
763 г.
|
| Философия | |
| Регион | Източна философия |
| Школа | Будистка философия |
| Част от серията статии за Будизъм |
|
 |
|
| Портал Будизъм | |
|---|---|
| История на Будизма | |
| Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава |
|
| Архат · Бодхисатва |
|
| Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм |
|
| Школи Тхеравада · Махаяна Мадхямака · Йогачара Дзен · Тендай · Шингон Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя Кадам · Джонанг · Гелуг |
|
| Текстове и основни понятия | |
| Дхарма · Трипитака Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа |
|
Камалашила (713 – 763) е пандит - индийски будистки учител от Университета Наланда, последовател и спътник на Шантаракшита [1] в пътуването до Тибет по покана на крал Трисонг Децен. Заедно със своя ученик Йеше Дампо те са изразители на възгледите на школа Мадхямака на Нагарджуна и се фокусират върху Пътя на бодхисатва и Шестте Парамити. Това са ученията за Постепенния почти безкраен път на натрупване на положителни впечатления и мъдрост (т.нар. Две Натрупвания) до постигането на пълно просветление за доброто на всички същества.
Съветът в Лхаса[редактиране | редактиране на кода]
През 792г в Лхаса се провежда голям съвет. По това време Шантаракшита вече не бил между живите, а Падмасамбхава бил завършил делото си в Тибет и го бил напуснал в страната започнали да навлизат китайски будистки учители, които преподавали, че просветлението може да се постигне в един миг чрез спиране на концептуалното мислене. На този останал в историята дебат индийските учители начело с Камалашила побеждават безапелационно и крал Трисонг Децен издава декрет, според който единствено будистки учения дошли от Индия се смятат за автентични.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Blumenthal, James (2008). "Śāntarakṣita", The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Winter 2008 Edition), Edward N. Zalta (ed.). Source: [1] (accessed: February 28, 2009).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Лама Джампа Тайе. Пътят на Тибетския Будизъм. България, Сакя Чьолинг, 2009. с. 144.
