Камалашила
| Камалашила | |
|---|---|
| индийски философ | |
 |
|
| Роден |
около 740 г.
|
| Починал |
около 795 г.
|
|
|
|
| Религия | Будизъм |
| Философия | |
| Регион | Източна философия |
| Школа | Мадхямака |
| Част от серията статии за Будизъм | |
| |
| Портал Будизъм | |
|---|---|
| История на Будизма | |
| Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава | |
| Архат · Пратекабуда Бодхисатва | |
| Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм | |
| Школи Тхеравада · Махаяна Мадхямака · Йогачара Дзен · Тендай · Шингон Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя · Бодонг Кадам · Джонанг · Гелуг | |
| Текстове и основни понятия | |
| Дхарма · Трипитака Палийски канон Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа | |
Камалашила (740 – 795) е пандит – индийски будистки учител от Университета Наланда, последовател и спътник на Шантаракшита [1] в пътуването до Тибет по покана на крал Трисонг Децен. Заедно със своя ученик Йеше Дампо те са изразители на възгледите на школа Мадхямака на Нагарджуна и се фокусират върху Пътя на бодхисатва и Шестте Парамити. Това са ученията за Постепенния почти безкраен път на натрупване на положителни впечатления и мъдрост (т.нар. Две Натрупвания) до постигането на пълно просветление за доброто на всички същества.
Съветът в Лхаса[редактиране | редактиране на кода]
През 792 г. в Лхаса се провежда голям съвет. По това време Шантаракшита вече не бил между живите, а Падмасамбхава бил завършил делото си в Тибет и го бил напуснал в страната започнали да навлизат китайски будистки учители, които преподавали, че просветлението може да се постигне в един миг чрез спиране на концептуалното мислене. На този останал в историята дебат индийските учители начело с Камалашила побеждават безапелационно и крал Трисонг Децен издава декрет, според който единствено будистки учения дошли от Индия се смятат за автентични.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Blumenthal, James (2008). „Śāntarakṣita“, The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Winter 2008 Edition), Edward N. Zalta (ed.). Посетен на 28 февруари 2009.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Лама Джампа Тайе. Пътят на Тибетския Будизъм. България, Сакя Чьолинг, 2009. с. 144. (на български) Архив на оригинала от 2010-03-05 в Wayback Machine.