Камалашила
Камалашила | |
---|---|
индийски философ | |
![]() |
|
Роден |
около 740 г.
|
Починал |
около 795 г.
|
|
|
Религия | Будизъм |
Философия | |
Регион | Източна философия |
Школа | Мадхямака |
Част от серията статии за Будизъм | |
![]() | |
Портал Будизъм | |
---|---|
История на Будизма | |
Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава | |
Архат · Пратекабуда Бодхисатва | |
Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм | |
Школи Тхеравада · Махаяна Мадхямака · Йогачара Дзен · Тендай · Шингон Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя · Бодонг Кадам · Джонанг · Гелуг | |
Текстове и основни понятия | |
Дхарма · Трипитака Палийски канон Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа |
Камалашила (740 – 795) е пандит – индийски будистки учител от Университета Наланда, последовател и спътник на Шантаракшита [1] в пътуването до Тибет по покана на крал Трисонг Децен. Заедно със своя ученик Йеше Дампо те са изразители на възгледите на школа Мадхямака на Нагарджуна и се фокусират върху Пътя на бодхисатва и Шестте Парамити. Това са ученията за Постепенния почти безкраен път на натрупване на положителни впечатления и мъдрост (т.нар. Две Натрупвания) до постигането на пълно просветление за доброто на всички същества.
Съветът в Лхаса[редактиране | редактиране на кода]
През 792 г. в Лхаса се провежда голям съвет. По това време Шантаракшита вече не бил между живите, а Падмасамбхава бил завършил делото си в Тибет и го бил напуснал в страната започнали да навлизат китайски будистки учители, които преподавали, че просветлението може да се постигне в един миг чрез спиране на концептуалното мислене. На този останал в историята дебат индийските учители начело с Камалашила побеждават безапелационно и крал Трисонг Децен издава декрет, според който единствено будистки учения дошли от Индия се смятат за автентични.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Blumenthal, James (2008). „Śāntarakṣita“, The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Winter 2008 Edition), Edward N. Zalta (ed.). Посетен на 28 февруари 2009.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Лама Джампа Тайе. Пътят на Тибетския Будизъм. България, Сакя Чьолинг, 2009. с. 144. (на български) Архив на оригинала от 2010-03-05 в Wayback Machine.