Камарето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Камарето
Καμαρωτό
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Серско поле
Надм. височина 33 m
Население (2001) 568 души

Камарѐто или Камаретово (на гръцки: Καμαρωτό, Камарото, катаревуса Καμαρωτόν, Камаротон, до 1926 година Καμαρότι, Камароти[1]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония. Селото има 568 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Серското поле, на 5 километра югозападно от демовия център град Валовища (Сидирокастро).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е членувано на камарѐ – множествено число на камара. Наставката -ово в Камаретово е късна под влияние на селищните имена на -ово.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Камарето е чисто българско селище, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. До 1912 година то е чифлик на Акил бей от Сяр с 40000 дка земи и пасища.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Камарет (Kamarète) е посочено като село с 45 домакинства и 140 жители българи.[4]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Камаретово, чифлик на Ю от Демир Хисар един час. Църква гръцка. 25 къщи българе.[5]

Според статистическите изследвания на Васил Кънчов към 1900 година селото брои 200 жители, всичките българи-християни.[6]

Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Камарето (Kamaretovo) се състои от 160 българи патриаршисти-гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 10 ученика.[7] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Камарето е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 годена, Камарето попада в Гърция. В селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско със 109 бежански семейства с 516 души.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Камарето
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Георгиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]
Починали в Камарето
  • Flag of Bulgaria.svg Крум Сотиров Станчев (Станев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καμαρότι -- Καμαρωτόν
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 132.
  3. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 132.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 136-137.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 858.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.188-189.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 145 и 850.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 145.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 195, л. 1а; оп. 3, а.е. 13, л. 20
     Портал „Македония“         Портал „Македония