Камарето
| Камарето Καμαρωτό | |
|---|---|
| — село — | |
  Камарето  Камарето  Камарето | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 33 m |
| Население | 568 души (2001) |
Камарѐто или Камаретово (на гръцки: Καμαρωτό, Камарото, катаревуса Καμαρωτόν, Камаротон, до 1926 година Καμαρότι, Камароти[1]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония. Селото има 568 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Сярското поле, на 5 километра югозападно от демовия център град Валовища (Сидирокастро).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е членувано на камарѐ – множествено число на камара. Наставката -ово в Камаретово е късна под влияние на селищните имена на -ово.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Камарето е чисто българско селище, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. До 1912 година то е чифлик на Акил бей от Сяр с 40000 дка земи и пасища.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Камарет (Kamarète) е посочено като село с 45 домакинства и 140 жители българи.[3]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Камаретово, чифлик на Ю от Демир Хисар един час. Църква гръцка. 25 къщи българе.[4] | “ |
Според статистическите изследвания на Васил Кънчов към 1900 година селото брои 200 жители, всичките българи-християни.[5]
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Камарето (Kamaretovo) се състои от 160 българи патриаршисти-гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 10 ученици.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Камарето е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 годена, Камарето попада в Гърция. В селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско със 109 бежански семейства с 516 души.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Камарето
Ангел Георгиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
- Починали в Камарето
- Крум Сотиров Станчев (Станев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 132.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 858.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 145 и 850.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 145.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 195, л. 1а; оп. 3, а.е. 13, л. 20
| |||||||||||||||||||||||||||||
Портал „