Кама (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кама.

Кама
Kama River (4x3 photo).jpg
Река Кама при град Перм
European Russia laea relief location map.jpg
58.1951° с. ш. 53.7639° и. д.
55.3317° с. ш. 49.8618° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Русия Русия
Република Удмуртия
Кировска област
Пермски край
Република Башкортостан
Република Татарстан
Дължина 1 805 km
Водосборен басейн 507 000 km²
Отток 4 100 (при град Чистопол) m³/s
Начало
Място Верхнекамско възвишение
Република Удмуртия
Координати 58°11′42.36″ с. ш. 53°45′50.04″ и. д. / 58.1951° с. ш. 53.7639° и. д.
Надм. височина 335 m
Устие
Място Куйбишевско водохранилище
ВолгаКаспийско море
Координати 55°19′54.12″ с. ш. 49°51′42.48″ и. д. / 55.3317° с. ш. 49.8618° и. д.
Надм. височина 36 m
Ширина 4 000 m
Кама в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Волга
Карта на водосборния басейн на река Кама

Река Ка̀ма (на удмуртски: Кам, на татарски: Чулман) е голяма река в Европейска Русия ляв приток (най-голям) на Волга. Дължината ѝ е 1 805 km, която ѝ отрежда 16-то място по дължина сред реките на Русия. До изграждането на Куйбишевското водохранилище дължината на Кама е била 2 030 km

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Кама извира от централната част на Верхнекамското възвишение на 335 m н.в., в североизточната част на село Кулига, Кезски район на Република Удмуртия и се насочва на север-северозапад. При село Алешата навлиза в източната част на Кировска област, като запазва първоначалната си посока на течението. След село Баталово завива на североизток, а след село Пориш напуска пределите на Кировска област и навлиза на територията на Пермски край. След устието на река Весляна (ляв приток) посоката ѝ става източна, а след устието на река Южна Келтма (ляв приток) – южна. В този участък от 745 km тече в широка, на места стесняваща се долина през северните хълмисти части на Верхнекамското възвишение. Руслото ѝ е неустойчиво, с много завои и меандри, а в заливната ѝ тераса изобилстват изоставени старици и малки езера. След устието на големия си ляв приток река Вишера Кама става многоводна река, а бреговете ѝ асиметрични: десният остава нисък и широк, покрит с обширни пасища, а левият почти навсякъде е висок, на места стръмен. След град Перм (при 693 km) реката завива на югозапад и запазва това направление до устието на река Белая (най-голям приток). В този участък по течението на Кама има много острови, плитчини и бързеи. След устието на Белая посоката ѝ става западна, като тук десният бряг става висок, а левия нисък. Долината ѝ достига ширина до 15 km, а коритото ѝ – 150 – 1200 m. След изтичането си от Нижнекамското водохранилище Кама се разделя на ръкави и след устието на река Вятка (десен приток) се влива в големия Камски залив на Куйбишевското водохранилище на 36 m н.в. при село Сорочи Гори, Република Татарстан. Преди изграждането на водохранилището Кама се е вливала отляво в река Волга при нейния 1804 km, в близост до посьолок Камское Усте, Република Татарстан, като по този начин дължината ѝ е била 2 030 km.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Кама обхваща площ от 507 хил. km2, което представлява 37,28% от водосборния басейн на река Волга. След изграждането на Куйбишевското водохранилището водосборния басейн на Кама се намалява от 521 700 на 507 000 km2. Във водосборния басейн на реката попадат териториите (или части от териториите) на Република Башкортостан, Вологодска област, Кировска област, Република Коми, Република Марий Ел, Нижегородска област, Оренбургска област, Пермски край, Самарска област, Свердловска област, Република Татарстан, Република Удмуртия и Челябинска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

Река Кама получава стотици с дължина над 20 km, като 25 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 9 – между 101 и 200 km; 12 – между 201 и 500 km; 2 – между 501 и 1000 km и 2 с дължина над 1000 km. По-долу са изброени всичките тези 25 броя реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km2) и мястото където се вливат.

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на Кама е предимно снегово и в по-малък процент дъждовно и подземно. През пролетното пълноводие (март-юни) преминава над 62,6% от годишния отток, през лятото и есента – 28,3%, а през зимата – 9,1%. Нивото на реката през сезоните се колебае до 8 m в горното течение и 7 m в долното, като причината за по-малкото колебание на нивото ѝ е изграждането на трите големи водохранилища, които регулират оттока ѝ. Среден годишен отток при град Перм (Камската ВЕЦ) – 1 630 m3/s, при Воткинската ВЕЦ – 1 750 m3/s, в устието – около 3 500 m3/s (максимален 27 500 m3/s). Замръзването на реката се съпровожда с обилно образуване на подводен лед и ледохода продължава от 10 до 20 денонощия. Замръзва в началото на ноември в горното течение и в края на ноември в долното, а се размразява през април. Пролетният ледоход в зависимост от температурите на въздуха продължава от 2 – 3 до 10 – 15 денонощия.

Геоложки долината на река Кама е по стара от тази на Волга. До кватернерното заледяване реката директно се е вливала в Каспийско море, докато Волга е била ляв приток на Дон. Ледниковият период променя речната система в Източна Европа и Волга започва да се влива под прав ъгъл в Кама. Сега долната речна долина на Волга се явява старата речна долина на Кама и съгласно болшинството от хидроложките признаци (възраст, височина на извора, дължина, пълноводие) Кама би трябвало да се явява главна река, а Волга – неин най-голям приток.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течинето на реката са разположени стотици населени места, в т.ч. 21 града:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

В средното и долно течение на реката са изградени три големи водохранилища (Камско, Воткинско и Нижнекамско), като в основата на преградните им стени функционират мощни ВЕЦ-ове. От древни времена река Кама се явява важна водна транспортна артерия, като изградените три водохранилища са снабдени със шлюзове и по този начин подобряват корабоплаването по реката. Кама е постоянно плавателна (без зимния сезон) до село Керчевски, Пермски край (до 966 km), а през пролетта, по време на пълноводието още 600 km нагоре по течението – до село Бисерово, Кировска област.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кама“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.